Роден е на 8 март 1963 г. През 1982 г. завършва Национална художествена гимназия „Цанко Лавренов“ с отличие, като от целия випуск получава пръв дипломата си „отличие с похвала“. Oт 1982 г. до 1984 г. отбива редовна военна служба в БНА. Между 1984 и 1988 г. работи в ситопечатница, ОУ „Кинефикация“ – Сливен, „Балканбас“ – Сливен. Между 1988 и 1994 г. следва графика в Националната художествена академия, в класа на проф. Стоян Стоянов – Течи. През 1994 г. защитава магистратура.
Дипломната му работа съчетава за пръв път в историята на българската графика (изобразително изкуство) класическите техники на печат (офорт, суха игла, акватинта, литография, релефен печат) с компютърна графика. Негова е и първата изцяло създадена дигитална графика, отпечатана на ръчна хартия „Magniani“ в изключително лимитирана серия от 20 отпечатъка.
Една от дипломните му работи е избрана за Триенале на изкуствата в Осака ’94 от жури в състав: Шигенобу Кимура – директор на националния музей на изкуствата в Осака; Уилям С. Либерман – директор на колекция „Жак и Наташа Гелман“ в Метрополитън музей, Ню Йорк; Тацуми Шинода – професор в Токийския университет на изкуствата, Токио; Ричард Станиславски – директор на Музей на изкуствата, Полша. Онник Каранфилян е единственият избран сред 19-те български автора, представени с 81 графики.
