„Празникът“

Всеки път когато съм с изкуството на художника, особено в естествената среда, в която той го създава – природата на Кърнаре и Дълбок Дол се замислям за съдбата на изтъкания от плът, сетива и дух човек, част от естествения кръговрат в природата както и на този „нов човек“ оформен днес чрез контролираната, семпла, изтъкана от рационалност, продукт на развитата в технологично отношение личност.

За Веско Велев подобна дилема не съществува. За него копнежът по природата и човешката близост е най-големия енергиен резервоар за творчески инвенции и пътя му през годините – последователността с която той защитава този избор се доказва с всяка негова изложба, както и с мащабната експозиция в Галерия „Българи“, в която показва живопис, керамика и пластика.

Възраждайки за нов живот забравените предмети от някогашния бит Веско Велев търси и успява да се наложи със своя стил, в който се кръстосват времена и съдби, пресичат се митове и ритуали от двете изконни и съжителствали през вековете традиции – езическа и християнска. На фона, на нашия оголен и оглозган днес духовно свят изкуството му привлича с магията, която то носи и която преди време бях определила „в търсене на изгубеното време“.

Извадени от някогашната си битност, обработени чрез техниката на енкаустика и познати за християнина иконографски мотиви, тези предмети са превърнати в артефакти, натоварени и с нови медиаторски функции – на посредничество между времена и традиции. Чрез тази приподновена тяхна биографичност художника отваря нови хоризонти за тълкувания, засягащи съкровени и интимни кътчета на човешката душевност свързани с потисканата жажда за тайнственост и мистицизъм, изчезнали някъде по пътя на модерното изкуство през XX и XXI век.

Пред „Празникът“ на християнските празници – Великден, напомнящ ни за пореден път за Христовата саможертва и неговото Възкресение за спасението на човеците, а в езичеството свързан с възраждането за нов живот на природата, подобна изложба внася в хаотичното ни ежедневие не само подготовка за празничност, тя ни провокира в спомена за човека във времето когато е бил в хармония с природата и себе си търсейки духовно извисяване.

Изложбата на Веско Велев в Галерия „Българи“ ни кара да се поспрем, огледаме и замислим за смисъла на човешкия живот преди да е станало твърде късно.

Аксиния Джурова