История

Съдбата помага не само на смелите, но и на онзи, който съумее ясно да очертае посоката на своите интереси.

Така се случи, че съдбата ми помогна да намеря себе си, да се осъзная като българин и да инвестирам непрестанно в каузата на родното. Все повече си давам сметка, че всичко, което съм преживял и направил, е свързано именно с тази кауза. Човек се ражда в следата на вековни традиции и ако има очи, сърце и воля, може да я следва през целия си живот.

Кауза се отстоява чрез познания, чрез структури и чрез организационна култура. Донякъде интуитивно, донякъде осъзнато съм следвал през годините точно това правило.

През 1996 г. създадох ресторант „Българи“. Името „Българи“ в този „преходен“ период се оказа доста непопулярно и неизползваемо. Нали пътувахме радостно към Европа и за пореден път конюнктурно пренаписвахме миналото.

Желанието ми бе ресторантът да не бъде просто пространство за хранене, а и място на памет, урок по визуална култура. Исках това място да говори по един достоен начин за нашите предци – да обръща погледа ни не само напред, към поредното „светло бъдеще“, но и назад, към корените. Затова оформих градината и интериора като визуален разказ за миналото.

Стилизациите в античен и средновековен стил дадоха възможност на посетителите да усетят дълбочината на времето. Многобройни артефакти разказваха историята на Третото българско царство, на ВМРО. Други представяха епохата на социализма, защото съм дълбоко убеден в едно – поколенията не трябва да редактират в своя угода историята, а са длъжни да я показват и осмислят с всичките й кривини, провали и възходи. Миналото не е виновно, то е такова, каквото е нито пък на нас е дадено да бъдем негови съдници.

За реализацията на тези мои начинания със сигурност много ми е помогнала колекционерската страст. Не е достатъчно да събираш едно или друго, необходимо е да го осмислиш, да го въведеш в някакъв ред и не по-малко важно – да му намериш място. С десетките си експонирани автентични фотоси и предмети, с автентичния интериор на сградата от 30-те години на XX век ресторант „Българи“ стана именно това – място на памет, визуално атрактивен и достоверен разказ за миналото, което не си отива, а живее в нас.

Фондация „Българи“, която регистрирах през 1999 г., стана естествено продължение на моите усилия за утвърждаване на гордостта да бъдем паметливи българи и граждани на един свободен и проспериращ свят. Ако ресторантът беше среща на бита и историята, то Фондацията трябваше да бъде инструмент за разностранна културна политика. През годините тя се превърна именно в такъв инструмент – осигури ресурс за провеждане на редица национално значими събития.

Основна цел на Фондацията беше популяризирането на многобройните български постижения в областта на живописта, графиката, скулптурата и художествените занаяти, на фолклорната и естрадната музика. Опазването на националното историческо и културно наследство беше естествено вписано в тази мащабна цел.

Многобройни са инициативите на Фондацията през годините. Сред тях се откроява инвестицията в ремонта на катедралния храм „Св. Алексанър Невски“ в София, както и в създаването на сайт за храм-паметника. Тя беше сред спонсорите на международната конференция „Манастирската култура на Балканите“, посветена на 230-годишнината от основаването на манастира „Покров на Пресвета Богородица“ в Самоков през 2002 г.

Организиран бе и благотворителен търг за подпомагане на изданията на Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ към Софийския университет. Фондацията съдейства за издаването на интересни книги като „Балетът – моят живот“ на балерината Фео Мустакова и „Манастирската култура на Балканите“ на център „Иван Дуйчев“.

„Българи“ участва в разработването на проект за възстановяване на църквата „Св. Никола“ в село Своде. В град Вълчи дол бе дарена бронзова скулптура на вълк като символ на града. Дарен бе и бюст-паметник на Васил Левски за едноименното училище в града. Част от дейността на Фондацията са и редица изложби на млади български художници, подкрепата за детски градини и училища и пр.

Третият организационен етап в развитието на така очертаната благородна патриотична концепция стана галерия „Българи“. Тя отвори врати през 2004 г. Във фокуса на нейната дейност беше поставена социализацията на българското културно наследство и на съвременното изкуство.

В екипа заедно с мен бяха изтъкнатият изкуствовед проф. Аксиния Джурова като куратор и скулпторът Георги Маринов като галерист. Започнахме силно, макар че галерията не разполагаше с големи експозицонни пространства. Но това се компенсираше от взискателния вкус, от професионалния подбор и вещата концептуална подредба на експозициите.

От старите майстори бяха експонирани платна и рисунки на Владимир Димитров – Майстора, Атанас Михов, Георги Железаров и на малко известния Иван Матеев.

След старите майстори галерията направи серия изложби, с които представи поколението на 60-те години на ХХ век – Светлин Русев, Румен Скорчев и Георги Божилов. Следващото поколение също намери свой дом в галерията – Свилен Блажев, Станислав Памукчиев, художниците от фабрика „Вулкан“, Стоян Стоянов – Течи и др.

Кръгът на презентациите беше разширен с творчеството на художници от различни поколения като Дора Кънчева, Десислава Денева, Димитър Петров, Иван Русев и Нина Русева, Донка Павлова, Ивайло Мирчев, Емил Попов. Куратори на тези прояви бяха както историци на изкуството като Димитър Грозданов, така и самите художници като Светлин Русев, Десислава Минчева, Ивайло Мирчев, Десислава Денева, Андрей Янев.

След колапса на ковид пандемията през 2022 г. галерията отново поде своята дейност с нови сили и с малка промяна в екипа. Днес тя представя редица съвременни автори с доказано творческо присъствие през годините.

Галерията се радваше и продължава да се радва на голяма популярност. Реализирахме много творчески проекти и така вече двадесет години. Много хора допринесоха за развитието на галерията – проф. Аксиния Джурова, акад. Светлин Русев, Георги Маринов, както и всички автори, които имаха доверието и желанието да работят с нас.

Антонио Василев