„Някъде тук“

Оксимороните на Десислава Денева в Галерия „Българи“

Пътят на всеки минава през желанието за познаване на себе си, а на художника и в стремежа да улови вибрациите на духа отвъд материалната яснота, но не само това. Редица от художниците се опитват да примирят в изкуството си духовното с материалното, да запазят собствената си идентичност в новия виртуален свят, изтъкан от електронно генерирани паралелни светове. Вървейки по този път, съзнателно или интуитивно, те се изправят пред парадоксите в нашия живот, пред съжителството на несъчетаеми на пръв поглед противоположности и несъвместими концепции.

„Крештяща тишина“ , „Желязна луна“ , „Някъде тук“ не са случайни названия на част от картините на Деси Денева, нито пък циклите „Метаморфози“ и „Оксиморони“. Не са и резултат от прилагане на ефекта на изненадата от авторката, или възможностите ѝ да погледне на явленията от тяхната необичайна страна.

Платната, които тя излага в Галерия „Българи“ са правени между 2019 и 2024г. – времето, в което Ковит пандемията ни изкара от „зоната на комфорта“, както самата Деси Денева казва, за да открие истинския комфорт – хармонията и красотата на природата.

„Капсулирането“ ни по време на пандемията, безпомощността и хаоса пред справянето с него, последвалите военни конфликти връщащи ни десетилетия назад към познатите от филмите руини на градовете и обгорелите стволове на дървета в природата, след пандемичния, електронно-генериран свят, коварен в своята виртуална реалност, всичко това присъства в нейните впечатляващи с интерпретацията си картини. И ако нямаше сред тях изящните ѝ пейзажи, в които художничката се е смирила пред величието на природата, щяхме да останем само с първия прочит на хаотичното ни ежедневие. Това, което обаче не е заглушило сетивата ѝ пред природната хармония. Качество не позволило на художничката и високотехнологичния ни днес свят, мултиплициран от медийната стихия, да разкъса психическата ѝ устойчивост, да засегне духът ѝ, както и надеждата. Надежда за възможностите да примири дори несъвместимите дух и материя „Някъде тук“, както Деси Денева е озаглавила изложбата си.

Аксиния Джурова

ОКСИМОРОНЪТ – МОЯТА МЕТАФОРА ДА СЕ ПОТОПИШ В НЕЩО

прочит на Десислава Денева за изложбата ѝ в Галерия “Българи”

“Живеем в изменчив, изтъкан от противоречия и неистинност свят, във време на експоненциално развитие на техническата революция. Сега, съзнанието ни е атакувано от разнородни сетивни провокации, като в житейски план, ситуацията е доведена до абсурда. Отражението на всичко това, в теоретичното и работното поле на изкуствата, доведе до обединение на същински антитези. Мисля си, че от тази перспектива съвременните хоризонти се базират на диалог и съпоставка между разнопосочни, често парадоксални, на пръв поглед идеи, в смисъла на едно актуално отразяване на света. Практически тази образност, изразена в набор от измамливи привидности е пряко свързана със съвременните медии, без които животът ни вече е немислим.

Тази изначалната парадоксалност ме провокира да експериментирам, както в идеите си, така и по отношение на самата им реализация. Намирам своята истинност в смислови връзки и съпоставки, в пределите на богат инструментариум. Сдружавам противоположни представи – живописни платна и пластични обекти, където природни елементи, предмети от бита, и човешки фигури се преплитат с абстрактни модели. Ведно населяват разнородни визуални реалии и дигитални проекции, сливащи се в нови парадоксални художествени факти – оксиморони. От друга страна, динамиката на съвремието зададе и забързания ритъм на моите авторски реакции – кипеж и разлом населяват творбите ми. В смисъла на моя цялостна творческа концепция, създавам единение на различности, в нова „хибридна” образност. И така, върви моят творчески път през „погледа оксиморон” – едно търсене на смислова единност, като отпечатък на смутното време, в което живеем.”