Неоритуалната живопис на Вилиям Гетов в

Галерия „Българи“

Големият експериментатор в стъклобетона и витража у нас, изявен със своите монументални пана между които тези в София на БСФС, БНТ, ЦКС, в Плевен, Ловеч, Ямбол, Ботевград, Габрово, се представя в Галерия „Българи“ с живопис.

Изложбата е посветена на 90 годишнината от неговото рождение и във връзка с излизане на албум, в който е събрана разнообразната му творческа дейност тясно свързана с живописта и с развитието на стиловата и конструктивно-строителна концепция в архитектурата у нас, оформила се в края на 60-те години.

Изложбата в галерия „Българи“ е с акцент на експресивната му живопис третираща вечните теми за Раждането и Смъртта, Греховността и Покаянието, Смирението и Майчинството чрез цветовата символика и иконография на православното изкуство. Тя е и напомняне за Вилиям Гетов, този деликатен и скромен творец който през целия си живот бе направил само веднъж изложба през 1972 г. на ул. „Шипка 6“.

Изложбата в Галерия „Българи“ включва близо 40 платна извън тези, които се съхраняват в столичните и окръжни галерии у нас, а също и в чужбина, както и във фондовете на Външно Министерство и други обществени сгради. Те разкриват художника с характерното за него преклонение пред българската традиция, на която той остана докрай привърженик, за разлика от смелите му стилови и технолични експерименти в областта на монументалното изкуство.

Картините му, независимо от формàта, излъчват монументалност и особена интровертност, с редуване на фронтални с изобразени в профил фигури, със строго съблюдавани между тях цезури, както в стенописното изкуство. В тях има нещо от обредната мелодика на позата и жеста. Това е изкуство, което с повторяемостта на мотивите и статиката на композициите носи сгъстена емоция и духовност. Така драмата в живота с нейната вечна мистерия на раждането и смъртта, навяват нещо извън злободневността, извън конкретното време, картини – убежище за неговото лично духовно пространство.

Всъщност причината да му открия първата и единствена приживе за Вилиям Гетов изложба през 1972 г., бе стилът, който го отличаваше от останалите, и тогава и днес. Стил опиращ се на органичната му убеденост в стойността на собствените му корени, вкопани в родното и реалистичната форма, в имперсоналния типаж превърнат в канон, с кръгло лице и с изтеглени очи, излъчващ вътрешна хармония. С една дума в неоритуалната, извън времето, чисто негова живопис.

Аксиния Джурова