ПАЛИМПСЕСТИ

И двамата художници – Свилен Блажев и Станислав Памукчиев биха могли да се определят като неомодернисти. Не пост, а именно неомодернисти, защото при тях липсва цитиране, репликиране на познати стилове и елементи от различни култури. Тяхното изкуство е доказателство за това как от контекста на естествената среда, в която те живеят, от препълнената с информация и археологически пластове земя, неминуемо след време идва и обновлението в изкуството, обновление, свързано с духовно послание, превърнато в съпротива срещу опростенческите виждания за миналото и респективно за бъдещето.

В този смисъл техният прочит на миналото носи всичките белези на духовна сила, но и човешка скромност. Той няма претенциите за менторска категоричност на изводите. Той е палипсестен, частичен, прочит на посланието от миналото, по подобие на най-ранните слоеве от старите пергаменти, които никога не се разкриват докрай пред любопитния човешки поглед, защото голямата тайна остава винаги частично разкрита и в това е нейната магия. Този деликатен прочит е продиктуван и от разбирането на двамата художници за висшата функция на изкуството – да сублимира духовна сила, навреме да пробуди у творците рефлекса за коректив на случващото се особено в периоди на войнстващ комерсиализъм.

Аксиния Джурова