Сътворения : Гръцки мотиви
21 октомври – 8 ноември 2025
Художествения свят, който художничката изгражда, резонира с най-животрептящия въпрос на съвремието – одухотворяването на материята.
Така платното се превръща в пространство, където Еросът и светлината се въплъщават в живописна структура, вдъхновена от природните матрици на Средиземноморието.
Рожба на безброй лета в съзерцание на маслините по хълмовете на Пилион – родното място на кентавъра Хирон, учителя на боговете – изложбата приобщава зрителя към тайнството на това митично дърво. В неговите непредвидими извивки се разгъва паметта на сътворението, в плода й се дестилира втечнената светлина на елея.
Маслиновите дървета на Достена са едновременно антропоморфни и космически – жрици, танцуващи самодиви, птици, ръце, които връзват и развързват ветрове над скалистите брегове. В този смисъл изложбата резонира с философията на Пазолини в „Медея“ където сцената на жертвоприношението на младежа под дърветата съдържа образа на едно колективно и космическо пресътворяване.
В платната на Лаверн маслиновият ствол става място на подобно възкръсване: в него израства юношата бог – символ на обновлението и на вечния цикъл. Възможен е и паралелът с фигурата на кентавъра при Пазолини, който се повява в картината „Завръщане в Тайнството“. Той е посредник между човешкото и божественото, между природното и културното. По сходен начин маслините в изложбата на Лаверн действат като медиатори: те съдържат едновременно антропоморфно присъствие и космически ритъм. Така, „Сътворения“ се превръща в отглас на Пазолиниевата визия за завръщане към „предрационалното“ – към свят, в който природата, митът и ритуалът оформят съвременен език за сакралното и архаичното, пренесени в настоящето.
Освен цикъла с маслинови дървета, изложбата включва и серия творби с авторска техника, комбинираща релеф и живопис
Те представляват своеобразни тотемни изображения на одухотворените елементи – Въздух, Огън, Вода, Земя – обединени от принципа на петия елемент: непознаваемото. Напрежението между светлина и сянка, геометрия и релеф от една страна, и дифузни живописни наслоявания от друга, поражда усещане едновременно за медитативност и динамика.
В много тези творби центростремителното и центробежното, хаосът и хармонията непрестанно се преливат. „Вортекс“ завихря погледа навътре – в дълбините на материята – и в същия миг го изстрелва навън, към космическата безкрайност. „Слънце“ и „Сътворение“ носят подобна двупосочна динамика, която може да бъде мислена през принципа фа дзин (發勁) от китайските бойни изкуства – освобождаване на вътрешно акумулирана енергия в един жест, където съсредоточаването и експлозията, събирането и отдаването са едновременни.
В живописта на Достена фа дзин се проявява не като метафора, а като самата текстура и ритъм на материята: релефът, цветът и движението носят усещането за пулс, за космически жест, който никога не престава, а поражда нова енергия и ново зрително движение.
Авторката изгражда своя път на художник паралелно с професиите на преподавател, критик и антрополог в Страсбургския университет
Освен това е и световно превеждан и признат поет с шест стихосбирки и множество участия в престижни международни форуми на поезията. Автор е също на две монографии в областта на антропологията, разкази, критики, сценични постановки, есета, литературни и философски преводи, публикувани в антологии и списания в САЩ, Европа, Латинска Америка и Северна Африка. От 2019 г. работи задълбочено върху монография посветена на съвременното изкуство на базата на многогодишни теренни и теоретични изследвания.
„Картините на Достена Лаверн са сетивен празник. Те са сватба на праначалата, вдигната в един рефлексивен свят. Те са цветни видения и компенсаторни сътворения. Носталгии по една магична и онирична природа. Природата, която сме самите ние. Природата, която е огледало на нашето отчуждение. В дълбочините на тези изображения лежат митове и просветват символични конструкции. Образи, готови да ни въвлекат в друга реалност. Да ни дарят възхитата от една далечина. Да ни изправят пред загадките и мътилките на самите нас. Ние, изгнаници готови да се завърнат в една митична, философска и цветна Гърция.“
Проф. Валери Стефанов, председател на Съюза на колекционерите в България
