НОСТАЛГИЯ живопис
Галерия „Българи“ представя един от най- добрите майстори на портрета и натюрморта у нас Николай Караджов във връзка с неговата 75 годишнина. Ученик на проф. Ненко Балкански и русенския майстор на натюрморта Димитър Хинков, изкуството му определено е инспирирано също от старите холандски, френски и италиански художници и по- конкретно от Вернер ван Делфт, Шарден, Джорджо Моранди и Де Кирико.
Ретроспективният характер на изложбата му показва, че независимо от това какво рисува през годините картините му са мълчалив протест срещу грозотата и пошлостта в живота. Неговата ренесансова чистота на линията, изчистени интериори и екстериори, изящно преливане на цветовете ни потапят в забравената атмосфера на тишина и спокойствие, в която неволно си задаваш въпроса къде сме, с кого и накъде сме се запътили?…
Познавам средата в която живее Николай Караджов, следя развитието му през годините и въпреки това всеки път се удивлявам на самовглъбението с което създава платната си правени с ръка, платна изпълнени с бленувана днес тишина, спокойствие и хармония, напомнящи ни, че смисълът на живота е в неговата преходност. И още нещо, напомнят ни, че изкуството освен страст е и самота, бягство от живота, но и завръщане в него чрез твоето послание. За Николай то е в призива: „ След като магията умря,а животът ни е свръхшумен, почти свръхреален, да си възвърнем тишината, от която имаме нужда.“ Това негово верую обяснява неслучайно избраното от художника заглавие на изложбата „Носталгия“.
Носталгия по естетичното, красотата и хармонията, но удоволствието да усетиш очарованието на пустотата и осмислянето на живота и мястото ти в него. В името на какво? Може би на запазването на неприкосвеността на интимния свят, на усета че сме само прашинка пред величието на природата, на любовта към ближния и традицията на предците ни.
Тази изложба е насочена към най- нежните струни на човешката сетивност и ще напомни, че всичко вече някога е било и че въпросите на които тя търси отговори са се задавали многократно преди нас.
Всъщност изложбата на Николай Караджов, майсторът на кавалетната класическа живопис у нас, преминаващ по своя път неизкушен от модерните „изми“ на своето време, би могла да се изтълкува и като дисонанс в настъпващия с голяма скорост изкуствен интелект. Нейното послание е далеч по- дълбоко от подвеждащото заглавие „Носталгия“ и от дистанцираното съвършенство на живописта му. Точно в този втори пласт на картините му, в тази негова естетика на минимализма е скрита загадката към зрителите, подканване към техния прочит на картините, независимо какъв би бил той.
Аксиния Джурова
