Изложба – Виолета Радкова – живопис
Галерия „Българи“ представя известната русенска художничка и сценограф Виолета Радкова с изложба, която бих нарекла изповедна. Платната ѝ напомнят живописна магия повлияна от избрания от нея професионален път – сценографията, но не само това.
„Обичам дома си, въздуха му, това, че с любов са го направили майка ми и баща ми.“- споделя Виолета Радкова .
Познавам малката ѝ русенска къща, която бе в съседство с тази на съпруга ми, уюта в който израстна Виолета с наслоените в нея спомени, следях развитието ѝ като сценограф в Русе и не се очудвам от казаното от нея „Обичам да рисувам сънищата си“ и още повече от това, което споделят колегите ѝ – художници и актьори:
„ Актьорите в нейните постановки се чувстваха просветлени и отлепени от земята“ (Крум Георгиев)
През целия си път Виолета не позволи бруталността на деня или неговата злободневност да я погълне. Спаси я освен характера ѝ, домашното ѝ възпитание и шанса да бъде в обкръжението на личности като Учителите Петър Попов и Борис Василев и съпруга ѝ- великолепния актьор Иван Самоковлиев. Спаси я личния подбор на хората, които допусна до себе си и вътрешната хигиена, с която опази своя неразмагьосан свят на мечтите, любовните трепети и нежността, съчетани с експериментаторски дух и копнеж този добър свят да бъде и света на хората около нея
Този свят тя пренесе в платната си, обля ги с магията на сценичната светлина, която превърна реалния в иреален свят на стремежа за красота и хармония. Преплете го с този от нейните съновидения, обгърна с тайнственост обезлюдените и величествени в своята самотност стилни русенски къщи, придаде на старите фамилни аксесоари артистичен аристократизъм, на голото женско тяло – поезия и нежност, разбърка пространствената перспектива, за да извади нужния за изказа ѝ детайл. С една дума създаде своя разпознаваем и привлекателен стил, облече го в пластичен цветови еквивалент, патент за изящната ѝ кавалетна живопис „ала Виолета Радкова“.
Настоящата изложба предлага зрелия път на Виолета Радкова, изчистване на картините ѝ от чисто нейния наратив: Старинни мебели, завеси, пердета и дантелени покривки, ябълката, натюрморта, цветята и потъна в потока на подсъзнанието, на спомените, през които прозират вечното огледало – символа на времето, в което художничката оглежда своя път, задавайки си въпроса „докато стигна“ до какво, къде и как е преминал живота, този който сега се оглежда в „звездите отгоре“ както е нарекла една от своите картини.
Аксиния Джурова
