Десислава Минчева

 ATG6814.jpg

Сподели:

Десислава Минчева

ИЗЛОЖБА ЖИВОПИС

Всеки, който е имал шанса да попадне в Индия е завладян, да не кажа обсебен от това, което тази страна, народ, природа и историческо наследство съчетават в себе си – от щедростта да носят мъдростта на вековете до изпитанията на които са подложени, за да я понесат. Може би музиката ѝ, тази впиваща се в теб протяжност на тона обобщава това което е Индия. Поне за мен бе така докато не видях картините, не пейзажите, а именно картините на Десислава Минчева от Варанаси, стария Бенарес.
Явно след магията Китай, настоящата любов на художничката е Индия с нейното послание за вглеждане в себе си, с осъзнаването на ефимерността на човешкия живот чрез притихване пред безвремието, което носят бавно течащите води на Богинята Ганг – реката на безвремието, Десислава е успяла, обаче да се извиси над мимолетното впечатление. В нейните понорамни картини, картини напомнящи епичен епос на самия живот с неминуемото му начало и край. Да ни въвлече в преживяното от нея там, в тази древна страна, но и да осмисли, пак там, и своя собствен път.
Естествено бе Десислава Минчева да стигне до тук, да уталожи страстите си и както индийската музика носи величието на страната, да превърне маранята на водата, на тази сюблимна в своя собствен ход река, в която живите се пречистват, а мъртвите намират избавление от тегобите на земния живот, да създаде стъписваща със своята мизансценност панорама на Индия и нейното наследство.
Безпорен майстор на класическата рисунка, на мистично – съзерцателните настроения, на умението да намериш художествения израз на въздуха, да пресъздадеш най – тънките човешки вълнения и природни състояния, този път Десислава е постигнала чрез богатството на тона и полутоновете и удачния избор на обектите в платната, с появяващи се в маранята, някога величествени храмове – притчи за живота, но и те като нас, подвластни на корозията на времето, магията на Изтока и конкретно на Индия. А именно, сливането на природата, от която човек е само една малка прашинка, с божественото, противно на самозабравилия се от времето на Ренесанса Човекобог.
Не знам каква ще е следващата стъпка на Десислава, но тази е не само завладяваща, но и естествен завършек на един цикъл, бих го оценила като връх в развитието ѝ като художник.

Аксиния Джурова