Отвъд и вътре в спомена

23 април – 10 май

В Галерия „Българи“ Долорес Дилова се представя с два цикъла „Отвъд спомена“, свързан според самата художничка с магическото място Болата в Каварна и „В спомена“, пресъздаващ погледа ѝ от Белмекен към язовира, заел мястото на няколко села и отнел част от предпланинската природа на Рила.

Първият цикъл включва няколко диптиха, вариации на обезлюдени плажове и безбрежна морска шир, стопирали спомена за диалога – спокоен и съкровен с любимите за нея места, както и серия пейзажи, театрално осветени с тихи улици и къщи, обгърнати от мистичния воал на здрача и нощта. Отдалечаването в последните години от това магнетично място е довело до меланхолично – носталгично негово идеализиране и преплитане на реалността на спомена с неговата иреална интерпретация. Останало някъде там в подсъзнанието, тези интимни мигове за Долорес Дилова са намерили завладяващ пластичен еквивалент в запомняща се чувствена живопис и деликатна цветова палитра.

В тази насока на мисли и въпреки допира на художничката до изкуството на изтока, тя не е обсебена от неговия пантеизъм – да се чувстваш зареяна прашинка сред величието на природата. Точно обратното – Долорес се е сраснала, буквално разтворила в нея и така е постигнала усещането за хармония, което излъчват картините ѝ.

Това личи и в цикъла „Вътре в спомена“ , създаден от съприкосновението с величието на Рила планина откъдето тя е създала по-голяма част от картините. В един от пейзажите Долорес е разкрила и своите страхове от непридвидимите капризи на природата. В него, оттеглените от трите безводни години води на язовира са оголили ствола на едно самотно дърво с крехка корона, страхуващо се и от съдбата му при суша и от възможността да бъде погълнато при една дъждовна година. Този път диалогът ѝ с природата е изпълнен със страхове, но и с надежда за тяхното преодоляване.

И с тази изложба Долорес Дилова ни предлага интуитивно пресъздадени природни отрязъци, акт на лично преживени мигове и интровертен, типично в стила на крехката ѝ душевност поетичен диалог с нашия извечен Дом – природата, нещо трудно постижимо, но не и за нея, затова може би картините – пейзажи напомнят на моменти мизансцен за желаното спокойствие, търсено и намерено от художничката спасително обиталище в обкръжаващия ни хаос.