Зодиакът
Не знам до каква степен можем да търсим връзка между човека и неговия зодиакален знак без да изпаднем в умозрително словодумство, но в случая за навършилия през 2024 г. 70 години Димитър Рашков – зодия „Стрелец“, тази съпоставка ни предизвиква. И това не се дължи само на факта, че в изложбата открита в галерия „Българи“ основния и непоказван до сега цикъл е именно „Зодиакът“, който е продължение на темите занимаващи скулптора през целият му път част от които са представени отново, като: Трифон Зарезан (Опиянението на боговете); Еротикон (Изящните дебелани); Адам и Ева след изгонването от Рая; Природа и т. н. В тях се срещаме с познатите от малките му пластики герои свързани с гръцката митология, антични божества, сатири, нимфи, кентаври, змеици, сцени напомнящи вакханалиите на Бакхус, както и преплитане на езически с християнски мотиви, завладяваща еротика и прелестна игра на бога Ерос.
Попадайки в ателието му сред тази игра на мотиви от различните културни пластове на нашата земя, уловени от богатото въображение и вродена сетивност на Димитър Рашков, отпивайки от неговия пребогат на билки, набрани от самия него, пелин, си спомних един наш разговор от 2013 г. пак в това ателие, в който на въпроса ми как е устоял да не продължи успешния си преподавателски път след завършването на Художествената академия и да се установи в Карлово, в подножието на Балкана, и да пресъздаде този характерен само за него пластичен свят изпълнен с раблеански смях, здрав селски хумор и самоирония, той ми отговори:
„Искам всичко около мен да се радва и весели. Това предполага да си в хармония със себе си.“
В древната митология символът на неговата зодия „Стрелец“ се свързва с кентавъра насочил лък към висините, а също и с козела (любими образи в пластиките на Димитър Рашков). Кентавърът, както знаем, е философът в зодиака, чието висше проявление е просветленото съзнание.
Той е известен освен със своята физическа сила, буен нрав, танцуващ в радост и опиянение, но и с упорита целенасоченост при преследване на целите си. Не бих продължила повече с тези паралели, тъй като осъзнавам, че се опитвам да се докосна до неведомите пътища на съдбата, но при Димитър Рашков в упоритото посвещаване на изкуството – целеустремено и завладяващо, в отдадеността му към природата, към планинските пътеки – любимото му място за благоговеене пред красотата на мирозданието, откриваме нещо което е заложено още с небесния знак при раждането му и проявило се в творчеството му чрез ювелирното владеене на детайла белязало оригиналния му и неподражаем стил. Този който пронизва цялото му изкуство част от което е изложено в пластиките и барелефите на скулптора в галерия „Българи“.
Аксиния Джурова
