В две столетия
През 1975 г. във Варна една стара сграда от тридесетте години на ХХ век, останала тогава в самия център на града, се превърна в база на художниците и в едно от най-добрите графични средища у нас. Всичко това, разбира се, не прави от само себе си тази „свободна територия на изкуството“, наречена по-късно „Фабрика „Вулкан“, в която група млади графици и художници, между които Стоимен Стоилов, Георги Лечев, Ванко Урумов, Петьо Маринов, Милко Божков, Венцислав Антонов, се поселиха, ремонтирайки я, създавайки първите ателиета и обединявайки около себе си останалите. И въпреки различната щудираност, част от тях бяха завършили във Велико Търново, други в София, трети – присъединили се малко по-късно към тях, като Димитър Трайчев – в Москва, те бяха едно обединение, постигнато благодарение на изключителните професионални и лични качества на своя лидер Стоимен Стоилов. Този, който със своята толерантност, организационна гъвкавост и контакти успя да консолидира разноликите, експанзивни и в много случаи абсолютно непредвидими като реакции и изяви варненски художници, да ги импулсира в създаването на петото в Европа международно графично биенале, събрало най-добрите в тази област от света, и не без значение – да допринесе за митологията, създала се около „Фабрика „Вулкан“. Неслучайно битката около нейното оцеляване в началото на 90-те години предизвика така силни реакции от страна на самите художници и на гилдията въобще.
„Вулкан беше явление. Истински „вулкан“ в художествения живот на България по онова време. Много автори се изградиха като имена и стилистика именно там. „Вулкан“ беше творческа лаборатория за обмен на идеи, смисъл и вяра в изкуството.“ (Стоимен Стоилов)
„Познавам художници, които целуваха асфалта, влизайки във „Вулкан“. Това беше свободна територия.“ (Димитър Трайчев)
„Ако не беше „Вулкан“ и Клубът, никога нямаше да станат биеналетата по графика във Варна.“ (Жоро Лечев)
„Вулкан“ не може да бъде преместен. „Вулкан“ не може да бъде създаден отново другаде. „Вулкан“ е обител, която трябва да бъде опазена.“ (Ванко Урумов, 9.04.1992 г.)
„Останаха едни грозни боклуци, след един красив живот.“ (Милко Божков)
А какво е станало днес с момчетата от „Фабрика „Вулкан“, с тези млади в 70-те и 80-те години художници и графици, как минаха те през годините и каква е цената на компромиса за оцеляването им днес след загубата на този център на изкуството, реституиран след 1992 г. и сравняван в онези години с френския Бобур?
Отговор на този въпрос се опитва да бъде даден от столичната галерия „Арте“ (ул. „Г.С. Раковски“ 183А), която предприема серия от изложби на част от ядрото художници и графици на „Фабрика „Вулкан“. Първата проява ще е днес, когато с една ретроспекция на графики, направени в началото на 80-те години, на Стоимен Стоилов, Ванко Урумов, Георги Лечев, Петьо Маринов и Милко Божков и със самостоятелна изложба на Петьо Маринов на любителите на изкуството ще се даде възможност да преценят направеното в началото на техния път и тяхното развитие днес. Ранните графики са освен в малък формат, но са показани и силните им експерименти в областта на големия формат, в който личи смелото използване на цвета в диапазона от директната експресия до лирична интерпретация на сюжета, подкрепени с умело използване на различните графични техники.
Днес част от тях работят предимно в областта на живописта. Такива са новите платна, които Петьо Маринов показва в галерия „Арте“ и в които, под влиянието на съвременните аудиовизуални средства и френетичен живот, композициите са динамични и разпокъсани, носещи новия ритъм на живот, в отличие от неговите камерни и особено привлекателни в ретро стил интимни гравюри от началото на 80-те години, които също ще видим в галерия „Арте“.
