НАЧАЛОТО
Любен Диманов е роден на 19 април 1933 г. в Кнежа. Негови състуденти в Академията са художници като Светлин Русев, Йоан Левиев, Димитър Киров, Георги Божилов – Слона. Твори в областта на живописта и стенно-монументалните изкуства, но скоро след дипломирането си се ориентира към графиката, илюстрацията и рисунката. Смятан е за модернист и за едно от емблематичните имена на българската графика. През 1974 – 1975 г. Диманов заминава за Лондон, във връзка с илюстрираните от него „Сонети“ на Уилям Шекспир.
Установява контакти и с парижката галерия „Рьогард“. Получава покана за работа и от 1976 г. живее в Париж, но редовно се връща в България. Носител е на множество престижни награди за графика, живопис, рисунка и илюстрация, сред които: 1960 – сребърен медал за графика на Първата младежка изложба, 1964 – награда на СБХ за рисунки и серия графики. 1965 – награда за графична техника на СБХ, 1974 – втора награда за илюстрация на международната изложба на книгата в Москва, 1986 – награда за живопис на Международния център за съвременно изкуство в Париж.
1989 – награда за живопис и рисунка от Международната изложба в Довил. Картини на Диманов са притежание на Националната художествена галерия, музей „Албертина“ във Виена, Третяковската галерия в Москва, Националните галерии в Тбилиси и Скопие, и други.
Любен Диманов представя над 30 графики, обединени под името „Началото“ в галерия „Българи“. Става дума за експозиция, показваща ускореното овладяване на модерните графични техники през 60-те и началото на 70-те години и трудното откъсване на този жанр от традицията на възрожденската гравюра. В този най-силен период, в който българската графика излиза чрез индивидуални и групови участия в почти всички големи световни форуми, на Любен Диманов се пада водещо място. Той се налага бързо с изключително силния си собствен прочит на времето и събитията в него, умело владеене на литографията и сухата игла, монументално усещане на формата и едновременно с това усет към детайла.
В ранните му работи своеобразното излизане от тематичната детерминираност се проявява чрез елементите на подтекста в третиране на сюжета и асоциативно-метафоричното мислене. Именно на това направление в следващото столетие Диманов ще е сред фаворитите – заедно с Румен Скорчев, Петър Чуклев, Стоимен Стоилов, Стоян Цанев и Иван Нинов. Така Любен Диманов чрез ранните си графични листи (макар и да бе органична част от духовното послание на своето поколение и част от тези, които идваха след него) постигна чрез изчистената линия и обобщената форма усещането за различност.
Аксиния Джурова
