ЖИВОПИСНИТЕ БЛЯНОВЕ
Галерия „Българи“ показва 20 платна на един „екзалтиран романтик, опиянен от чара на природата“
Изложбата от двадесет маслени платна на Иван Матеев в Галерия „Българи“, обхваща подбрани творби от целия му творчески път – от 1941г., непосредствено следзавършване на Академията, до неговата смърт през 1982г. Чрез тези картини може да се проследи и развитието на българската пейзажна живопис и то това направление, което остава вярно до края на 40те години на пленерния постимпресионистичен пейзаж в духа на Атанас Михов, и което между 50те и 80те години на ХХ век изпробва на стилово и композиционно ниво експериментите на парижката школа между двете световни войни. Така без да предлага голямо разнообразие по отношение на избора на теми Иван Матеев показва своята привързаност към морската тематика и рибарския живот с рафинирана тоналност в едни от картините и в други – с необуздано съчетание на цветовете в духа на фовистите.
Изложба на художника Иван Матеев (1911-1982) – малко познат на поколението, родено около Втората световна война и неизвестен за най-младите, се открива днес в 18 ч. в галерия „Българи“ (бул. „Дондуков“ 73). Не особено популярен е той и сред колекционерите, които едва през последните години се запознаха с него чрез политиката на някои столични галерии, целящи да извадят някои от добрите художници, оказали се по стечение на обстоятелствата, извън шума на вълната.
Роден на 28 декември 1911 г. в Силистра, Иван Матеев от шестгодишна възраст свързва живота си с Варна, със София, където завършва Художествената академия през 1940 г. при проф. Борис Митов, и с Тетевен, където учителства от 1943 до 1945 г. Странна е съдбата на този художник, който е сред съучредителите на Съюза на българските художници и председател на Стопанския съвет към него до 1956 г., до неговото изключване от съюза в резултат на противоречия с критериите на журито за изложбите. Три години (1956-1959) работи като художник на Централния дом на Народната армия, след което се издържа, като дава уроци по рисуване. През целия си живот е направил само две изложби – във Варна (1942) и в София (1969). На откриването на софийската изложба в салона на ул. „Гурко“ 1 Георги Павлов-Павлето казва:
„Скромността, а може би и неудачните ходове в живота на Иван Матеев, не го е поставила още там, за където го води естествено неговият изстрадан път на художник… Маслените пастели, показани в тази изложба, дават представа за тематичния избор на художника – Созопол, Несебър, Балчик, Мелник, рибари, вълни, море, небе, бряг. Това са пластични видения…, създадени на един дъх, видени с жар, с импулс на лудо влюбен… екзалтиран романтик, опиянен от чара на природата.“
Изложбата от двадесет маслени платна на Иван Матеев, показана в галерия „Българи“, обхваща подбрани творби от целия му творчески път – от 1941 г., непосредствено след завършването на академията, до неговата смърт през 1982 г. Чрез тези картини може да се проследи и развитието на българската пейзажна живопис и то това направление, което остава вярно до края на 40-те години на пленерния постимпресионистичен пейзаж в духа на Атанас Михов и което между петдесетте и осемдесетте години на XX век изпробва на стилово и композиционно равнище експериментите на парижката школа между двете световни войни.
Така, без да предлага голямо разнообразие по отношение на избора на теми (като изключим двата решени в различна стилистика индустриални пейзажа), Иван Матеев показва своята привързаност към морската тематика и рибарския живот с рафинирана тоналност в едни от картините и в други – с необуздано съчетание на цветовете в духа на фовистите. Така от картините му, представени през 1969 г., наречени „картини-слънца“ от Павлето, до последните морски залези, обгърнати във виолетови сияния, художникът остава последователен на своето верую – човешкия идеал към възвишеното, надмогнал животинския инстинкт, и на девиза си: „Обичам, защото не мога да мразя“.
С тази изложба, посветена на 95 години от рождението на Иван Матеев, галерия „Българи“ цели да извади на художествената сцена един изтънчен маринист, който наравно с Александър Мутафов, Марио Жеков, Атанас Михов, Христо Каварналиев разширява представите за българските художници, трайно свързали изкуството си с морето и природата.
Аксиния Джурова
