Опиянението на ДиКиро
живопис и мозайки
Изложбата в Галерия „Българи“ показва 22 платна от 1974 до 2007г. на Димитър Киров и три мозайки от Истанбул и Пловдив – родния град и града, който оформя и приема като втори роден град.
Картините разкриват художника като истински последовател и почитател на романтичния дух от ХIХв.Векът,който бсе още възприема чрез спомените на Байрон, Бодлер, Флобер, Теофил Готие, Ламартин, Марк Твен, Жерар дьо Нервал, Дюлакроа. В своето възторжено възприятие, изпълнено с наслада от този град, Д.Киров се доближава именно до техния възторг от Изтока. Пейзажите му са запечатали привлекателния му силует на Света София, Галата, Златния Рог, Босфора.
Неговите възприятия за Истанбул са далеч от усещането на друг роден, влюбен и магнетично привлечен към него наш съвременник – Орхан Памук.За него Истанбул навява спомен за духовна загуба, съдбовна обреченост и колективна меланхолия, докато в платната и мозайките на Димитър Киров Истанбул се разкрива с цялата си пищна цветна мистериозност, уловена в живописните отблясъци на храмовете, останали от Византия и в декоративността на джамиите от Османската империя, Пловдив е уловен в платната чрез улиците, фенерите, характерните калкани на пловдивските къщи с алафранги и пазари.
В картините от Пловдив с Филибето и тези пресъздаващи Орфей, мистерията на българските гласове, изгорелите икони, се преплита, вградената му сянка и любов“, неговата перманентна спътница и муза в живота Ро, чрез изящния силует на движенията и характерна образност. Пейзажите му са облени със снопове светлина, отличават се със свобода и третиране на цвета – от огнено червените отблясъци на Истанбул до кървавите залези на Пловдивските тепета, от византийско (турско) синьото на морската вода до индигово сините залези на знойните пловдивски вечери, от златоносните жълти снопове светлина до ярко – зелените петна.
Аксиния Джурова
