В ПАРИЖ
15 рисунки, изпълнени с перо, туш и въглен.
Подборът на тези рисунки не е случаен. Той следва политиката на Галерия “Българи” да се показват най-силните години от живота на поколението, което направи първата младежка изложба (1961 г.) и която е преломна за развитието на българското изкуство.
Без амбиции за лидерство в силната пловдивска група, без усилия да бъде в центъра на шумните компании, които от мълчанието на Слона изглеждаха по-шумни, без желание да гони времето, защото го носеше вътре в себе си, Георги Божилов бе всепризнатият бохем на пловдивската бохема.
Избраните рисунки на Георги Божилов, правени в средата на 70-те години на ХХ век, са взор към най-интимните кътчета на “магията изкуство”. Представените “Ателиета”, “Интериори”, “Градски пейзажи”, “Мрежи”, “Натюрморти”, извадени на показ, разкриват една пленителна възвисеност над повседневното, една духовна чистота, доминираща в Голите му тела и Актовете. А абстрактните рисунки с въглен носят следи от характерната за стила на Георги Божилов “Нова фигуративност” на ХХ-ия век и обясняват афинитета му към Бош, Солаж, Танги, Магрит и особено Тапиес. Той ги предпочиташе пред другите заради особеното мълчание, което носеха творбите им.
Голяма част от представените в изложбата рисунки са и подготовка за едни от най-известните му табла, в които е налице напластяване на живописни слоеве, използване на колажа, изтънчена колоритна хармония вместо контрастни цветни петна. Показаните рисунки са особено ценни, защото разкриват още една важна черта от неговия образ като човек и артист. При допира с големите имена и художници Георги Божилов не позволи накърняване на собствения му свят от идеи и художествени ценности. В столицата на европейското изкуство – Париж, той си остана същия кротък мълчаливец, наблюдаващ в кафенето „Жорж V“ на Шанзелизе, света чрез лъча, пречупен през чашата с вино, потънал в собствената си философия за живота и изкуството, позволила му да се равни с най-големите европейски художници – нещо, което той постигна и в собствената си страна, което не всички постигат приживе.
Аксиния Джурова
