40 платна на родоначалника на българския импресионизъм
Пионерът на българския импресионизъм Атанас Михов заедно с Никола Петров развива своя стил по посока на въздушния илюзионизъм. Той се появява в особената дълбочина на неговите картини, замъглени хоризонти, своеобразни нежни воали, покриващи пейзажите, умението да подчини картината на обща цветна тоналност, без ексцентрични цветови контрасти.
Пейзажите, показани в Галерия Българи разкриват в истинския смисъл на думата личното отношение на художника към родната природа, любовта и привързаността му към нея до края на живота.
Атанас Михов е роден на 24 септември 1879 год. в Стара Загора. Интересът му към изкуството запалва току-що завърналият се от Италия Георги Евстатиев. През 1897 год. постъпва в Държавното рисувално училище. Учи живопис при проф. Иван Мърквичка, специализира при проф. Ярослав Вешин, когото през целия си живот ще назовава свой духовен настойник. През тези години в София за него значение имат само мизерията и страстта към живописта. Талантът му е безспорен. Още със завършването на художественото си образование през 1904 год. е приет в дружество “Съвременно изкуство“. Най-ранните му пейзажи са свързани с Рила. Няколко малки платна, сред които “Урвич“, “Утро“ и “Пейзаж от Панчарево“ с поетичното си въздействие бележат успеха на първата му поява в изложба. Междувременно създава портрети на майка си, на Елин Пелин , на Ярослав и Габриел Вешин. На следващата година е изпратен като учител по рисуване в Скопие. През 1906 год. е съучредител на Съюза на южнославянските художници “Лада“.
Eсента на 1906 год. посреща като учител в Силистренската гимназия. Трите години, прекарани тук, са белязяни със знака на първите му същински художествени постижения. Работи усилено и четката му като че ли с всяко ново платно разкрива умението да влиза в хармония с духа на крайдунавския пейзаж. Пластичната му изразителност, владеене нюансите на цвета, усещането за материалност и завидна артистичност разкриват измеренията на неговия талант. Създадените тогава “Ледове на
Аксиния Джурова
