Завръщането към битието
Чрез подбраните за изложбата под мотото „Завръщането към битието“ седемнадесет пастели, акварели, рисунки с туш и монотипии на големия рисувач на отминалото столетие Христо Нейков, в Галерия „Българи“ се опитахме да покажем света на един от най-добрите ученици на Илия Бешков и потомък на видна фамилия от същото столетие, дала плеята от интелектуалци и художници – известният софийски адвокат Нейко Нейков, Маестрото на българската живопис Дечко Узунов, рафинираният естет Атанас Нейков и не на последно място самият Христо Нейков, изпълнен с чувство за хумор, с богата природна и придобита образованост.
Седемнадесет рисунки, между които и няколко цветно монотипии, бяха сред графичните листи, които не винаги са показвани в изложби, а и когато са ги включвали, те са били по- скоро съпътстващи литографските серии на революционна тема или езически и кукерски празници.
С тази извадка от голямото наследство, което Христо Нейков остави след близо половинвековно творчество, Галерия „Българи“анонсира подготвящата се през 2008г. изложба на Шипка 6, която трябваше да представи развитието през годините на Ичо, както всички го наричахме и на неговата спътница в живота и изкуството- Златка Дъбова. В експозицията на Галерия „Българи“ бяха показани рисунки от серията Плас Пигал, Монмартр, Сен Дени, Контаври, Актове. В тях владеенето до виртуозност на рисунъка не непознато за почитателите на изкуството, нямаше да ги учуди вероятно и живопистната експресия на неговите монотипии.
В тях обаче, извадени и обособени от останалото му творчество, се усещаше прувързаност към живота, към неговото истинско битие и природен свят, преди да се е налагало той да бъде спасяван от природозащитници. Тази изложба звучеше и като предупреждение към забравата на битието и света на живота, този който можеш да усетиш със сетивата си, да докоснеш с пръстите и от досега до предмета и плътта да откриеш нещо, което се е таило вътре в теб като непознато. Това е свят, в който чрез овладяването на непознатостта се постигаше познание, свят преди изчезването на хуманността, преди девалвацията на етическите и морални ценности и същинския смисъл на думите, преди обезценяването на родината, преди народът да се е превърнал в етнос, преди човекът да е възприеман като индивид, преди господството на електронните технологии, т.е. преди света на бързите и прости отговори, преди светът да е станал виртуален, преди „Забравата на битието“(Хайдегер)
Аксиния Джурова
