Животът е сънование. Морфей – или „сладкия сън“ на Греди
Галерия „Българи“ открива новия си салон със специално направени за пространството на галерията платна от Греди Асса. Едното от тях е огромния полиптих от 40 пейзажа от Вечния град.Това са уловени в различни моменти на деня и нощта отрязъци от площади, балюстради на известни дворци, фонтани, пластики, стели, аркади на Колизеума, колони от Пантеона, фасадата на любимото кафене на Фелини „Ел Греко“, Вълчицата с Ромул и Рем и т.н. Другата стена в галерията заемат три сребристи с керемидени цветни петна пейзажа от Тоскана, където дърветата приличат на обърнати слънца. Върху третата стена са мостовете на Рим, издържани в приглушената от маранята на Тибър колоритна гама,дифузна светлина и изведените чрез майсторския рисунък познати пластични композиции като ангелите от Кастело дел Анджели.
Една цяла стена е посветена на крилатия бог на съновиденията- Морфей. Този, който именно в съня на хората приема човешка форма на спящ мъж с крила(от morphe – форма).В преносния смисъл на думата Морфей означава „сладък сън“. В сегашния вихър на унификация на планетата, на „битието“, на историята, белезите на времето с неговите артефакти все повече потъват в забвение. Някогашната страст към познание, предпазваща човека от забравата на собственото му битие, е застрашена от информационното глобално пространство, в което материалните белези на времето стават приоритет на всеядния туризъм. В сънищата си все повече се стряскаме от кошмарите на деня и безумния му ритъм.
Изложбата на Греди Асса би могла да се възприеме като контрапункт на френетичния ни живот. Тя представя живописно пътуване в сладкия сън на Морфей.Този, от който художникът вади светове от отминалите пластове на времето (подобно на Марсел Пруст) и мигове от настоящето, неуловими за незрящите (като Джеймс Джойс).
Така Италия на Греди Асса, богата като България с културни пластове от преминали култури и цивилизации, е една изящна живописна пластика, варираща от личната абстракция до конкретния детайл, от диханието до истинския наратив – този, който разказва за осъществения културен континуитет на Италия и безкраен дисконтинуитет на Балканите.
Дали е верен погледът на Морфей, към миналото и настоящето ще се потвърди от бъдните дни, макар, че аз лично смятам, че именно сега този „сладък сън“, това опиянение, постигнато от съхранилия живата ни сетивност худижник, ни е нужно много повече. Неслучайно в една картина на френския живописец Пиер Нарцис Херен (1774-1833) Морфей е изобразен с Ирида – богинята на слънчевата дъга – тази, която с е есмятала за пратеница на Бога, т.е. на възвишеното. И този поглед на Греди Асса към Италия, този „сладък сън“ и неговото възвишено послание, дори като съновидение, си заслужава да се види именно днес.
Аксиния Джурова
