Живопис като дихание
Изложбата включваше 30 платна на един от най-големите майстори на пейзажа у нас – Веса Василева. Известна с вродения си финес и усет към хроматичната живопис, към разлагането на цвета и „вибриращата“ четка, художничката създаде през годините своя собствен стил, опрял се на традициите на постимпресионизма и на променчщия се под влияние на светлината колорит.
Натюрмортите, пейзажите, портретите, серията „Кукерски маски“ на Веса Василева, показани в Галерията, бяха подбрани от края на 50-те и особено 60-те и 70-те години. Това бяха творби, емблематични за нашето изкуство, опитващо се да е в синхрон с европейските тенденции. И това е така, не само защото те носеха, тогава и сега, отпечатъка на нейната изтънчена чувствителност, а защото, модерни като живописна пластика, те разкриваха едновременно с това и нагласата и възприятията именно на родния по тези земи художник и артист.
Тази нейна чисто човешка и артистична аура я нареди сред най- привлекателните и търсени художници у нас. И досега картините и носят типично нейната живописна пластика, напомняща грапавината на разорена нива, напукана от сушата, или изпепелена след палеж на стърнища земя, кора на стар дънер или фактура на родопско халище.
Аксиния Джурова
