Десет пейзажа
Три години след като е поканен в Центъра за изкуство (Грифис Арт Център) в Ню Лондон, Свилен Блажев се осмелява да покаже своите живописни впечатления от Америка. Излиза, че това е най-дълго подготвяната от него изложба. Причините за нейното отлагане, или колебание, на един от най-ярките съвременни български художници биха могли да се търсят в различни посоки, една от основните обаче е вероятно изправянето му “де визу” със съвременното изкуство на Америка. Тази, която се опита в средата ма миналия век да изземе палмата на модерността от Париж и Европа, т.е. центровете от които, съзнателно или не, се оформяха почти всички български художници след края на XIX и целия ХХ век.
Допирът, или по-скоро сблъсъкът на Свилен Блажев с изкуството на Америка, е особено важен за него, имайки предвид възрастта и завидното му място в родното изкуство – плод на оформена житейска философия и стил. Стил, оформил се в проницателното осмисляне на традиционните културни пластове, оставени от преминали цивилизации по нашите земи, стил, превърнал се в тяхната пластична визитка, емблематична за начина, по който у нас редица художници интерпретираха и приложиха модерността.
В изложбата в Галерия “Българи”, без да напуска естетическите параметри на художествения изказ, който в някои от предишните му платна напомняше на изронени и наслоени във времето пластове от средновековните фрески, а в други – на обработена, отъпкана или оглозгана земна повърхност, Свилен Блажев ни предлага новата си живописна визия за пейзажа и за това какво се е случило там – в Грифис Арт Център в Ню Лондон и след това тук у нас, след осмисляне на видяното и преживяното.
Свилен Блажев попада в Америка като редица български художници от неговото поколение с познаване на изкуството й от репродукции, от галерии в Европа и от спорадични изложби, организирани у нас. Да си припомним 1979 г. и гостуването на изложбата “Художникът на работа в Америка. За няколко месеца той не само посещава, но и трябва да осмисли видяното в Музея за модерно изкуство (МОМА), изпълнената с изкуство архитектурна спирала на Гугенхайм, частните галерии в Ню Йорк, музеите във Вашингтон, Музея на американските импресионисти в Олд Лайм, близо до Ню Лондон.
В Америка негово постоянно място е Ню Лондон, малкото градче на океана, в което всеки, който се движи без кола, предизвиква удивление. Градът е разположен между Ню Йорк и Бостън, между Йелския и Харвардския университет и е известен като столица на китоловците, с драматурга Юджин О’Нийл, с мелницата на Уинтроп, със старото гробище, с островърхите силуети на каменните катедрали, с Грифис Арт Център и неговите къщи – Сапфирената, Бисерното ателие, а от скоро и с тази на Небесния срив (Скай брейк), кръстена по известната стихосбирка на Любомир Левчев. Градът обаче е известен и с изумрудено зеленото море, тъмносините води на Теймза, огнените залези и съхранената природа, с атмосферата на приятелство, обич и творческо уединение на хората на изкуството, които общуват там, извън разделението на океана, епохите, историческата съдба на собствените страни, предразсъдъци и политика.
Тук у художника остава чувството за промяна. Промяна на мястото, на изгрева и залеза, на светлината и на водата, на природата, на църквите и къщите, на света и идеите – плод на пуританска скромност и трудна за възприемане простота. Разпънат между крайностите на модерното изкуство и на възхитата от природата при импресионистите, Свилен Блажев натрупва своя прочит на най-трудното –какво става с художника, който се връща към един класически жанр – пейзажа, при опита да го пресъздаде чрез средствата на модерността?
Всъщност Ню Лондон и Грифис Арт Център са само отправната точка на търсещия отговор художник – какво се случва в Америка? Защото в действителност там нещо се е случило със Свилен Блажев. В пейзажа той е станал по-конкретен, пространствените планове в композицията – по-дълбоки, цветът е по-ярък, Живописните съчетания често са извън предпочитана доскоро монохромност. Пред нас са определени обновени като стил пейзажи.
Вероятно и неговите колеги от Америка, попадайки в Партньора на Арт Грифис Хаус в България, в Шерън Хаус в село Полковник Серафимово, разположено в Родината на Орфей, отнасят със себе си част от своята промяна, настъпила от тракийската магия и мистицизъм, все още девствената природа и гостоприемството и откровеността на местните жители и колеги.
До колко се е променил Свилен Блажев и как, след действащата повече от десетилетие програма с размяна на художници между двата центъра – Грифис Хаус, основан през 1989 г. от Хюз Грифис, и Шерън Хаус, основан през 1998 г. от Любомир Левчев и Фондация Орфей, зрителите ще могат сами да си отговорят сред пейзажите на Свилен Блажев, показани в Галерия “Българи”.
Аксиния Джурова
