Да уловиш сиянието
Тази изложба е организирана с надежда да провокираме в Деня на славянската писменост интереса на спонсорите да издадат подготвяната години наред от художника илюстрирана „История славянобългарска“ на Паисий Хиляндарски.
„Ако си припомним стиховете на Димитър Бояджиев, посветени на жената, може би бихме схванали какво е вдъхновило Евгений Босяцки да посвети част от богатото си творчество, което ни остави, именно на нея.
„Любовта е благотворното слънце, под което разцъфтяха моето изкуство и моят живот“- споделя на своята осемдесетгодишнина, роденият в бедния Софийски квартал Коньовица, художникът, син на руския дворянин Дмитрий Николаевич Босяцки, който е притежавал имение край Екатеринослав, сега Днепропетровск, дом на Арбат и наследствена ложа в Болшой театър. Бащата е бил съратник на Надежда Крупская по продоволствието на Москва и работник в Червения кръст по проблемите на руско-полската граница. Перипетиите в бурните години след 1917г. променят съдбата му, за да се озове в Севлиево и да свърже съдбата си с внучката на първия кмет на Севлиево и депутат от Великото Народно събрание Христо Спиридонов. От рода на майката на Евгений Босяцки са художниците Григор и Симеон Спиридонов – младши.
Така още на десет години, през 1939г. Евгеной започва да рисува, а на петнадесет години прави и първата си самостоятелна изложба в двора на фабрика „Македония“. Любими поети са му Димитър Бояджиев и Гео Милев. През 1948г. постъпва в Художествената академия, в класа на проф. Георги Богданов, при когото завършва през 1954г. монументално-декоративо изкуство.
Две жени играят роля в живота на Босяцки – Гинка, с която живее до последния и ден (26 години), и Милка, наричана заради хубостта си Клеопатра. „На тази млада жена-споделя художникът- дължа обновлението в творчеството си, посветено на жената и любовта“. Така се ражда и книгата му с двеста рисунки „Любовта през вековете“ , посветена на любовта на великите мъже като Леонардо да Винчи, Рубенс, Гоген, Ван Гог, Пушкин, Дебелянов, Яворов и др.
Евгений Босяцки, преживява шестдесет години от живота си със съветски паспорт и двадесет години- с български и остава трайни следи в българското изкуство. И това се дължи не само на многобройните илюстрации и рисунки към книги, по-голяма част от които публикувани, както и чакащата още спонсори илюстрирана История славянобългарска, но и като майстор на линията. Той е художникът, който с една тънка линия и с категоричен замах на ръката, очертава меките силуети на неговите жени, уловени по време на работа- в полето и в дома; по време на отдих- почиващи и ласкави; в състояние на нежност и всеотдайна любов.
Именно преклонението и възхитата на Евгений Босяцки към тях намира своя пластичен еквивалент в изящната, точна, експресивна рисунка на художника- тази, в която той улавяше по един неповторим начин сиянието, което озаряваше живота му.
Галерия „Българи“ изложи тридесет от неговите най-емблематични рисунки с перо и графики, с които отдаде в края на неговата осемдесетгодишнина, почит към майстора на тънката линия у нас.
Аксиния Джурова
