Скулптура
Емил Попов е известен със скулптурите си от камък, метал, глина и дърво. Неговите животни носят свободата на живата среда. Свързаността на автора с природата придава сила и енергия на неговите творби. Експресивните образи носятенергията на земята и волността на движението и същевременно създават усещане за дълбока връзка с творението.
„Селото … плевнята на дядо му … мястото като постоянно обиталище и жива връзка с природата, мястото, където Емил Попов реконструира връзките със собственото си минало и това на предците си, и не само тях. Тук той купува стария овчарник, извисил се на хълма, и както обича да казва, се превръща в местен феодал. В него Емил създава своите „Ангели“ – червените керамични женски фигури, могъщи като форми, първични и земни като него, а в Мали Дрен работи цикъла „Животни“, в който въпреки деформацията и визуалната експресия личи, че натурата му е добре позната. Тези два цикъла, характерни с уловените мигове в движенията на иморените животни и състояния на човешките фигури, много добре илюстрират посланията, заложени в тях, а именно – осмисляне на историята и митологията през призмата на анималистичните идоли и на митологичната прародителка в хиперболизираните женски торсове – вместилища на неговия живот, на бика като жертвено животно и като символ на мъжката оплодителна сила, чрез темата за Каил и Авел като първообраз на братоубийството и тази за Рамул и Рем. Теми години осмисляни от него и актуални до днес.
Запазил детската си обич към животните, сред които биковете са винаги победители, израсъл, заобиколен от животни, и до днес е останал на тяхна страна, като че ли извинявайки се за страданията, които човекът им причинява. И някъде там сред привидния скромен тематичен диапазон и стилистика Емил намира своето неприкосновено пластично пространство, в което обемните тела на неговите жени – Геи, символ на плодовитостта, ни приземяват в реалността и ни напомнят за силата на природата и живота, въпреки всичките ни напъни да се извисим над тях. “
Аксиния Джурова
