Избрано
За много художници кръглата годишнина е повод да подредят изложба, в която да покажат направеното през годините. Така, от една страна, почитателите на тяхното изкуство имат възможност да видят на едно място най-доброто сътворено от тях, а от друга, самите художници правят равносметка на своето творчество. На 5 юни такъв повод за празнуване и равносметка имаше Дора Кънчева (р. 1926), която представя своите многобройни платна в галерията на ‛Шипка“ 6 от 14 до 29 юни. За формирането й като художник важна роля е изиграло семейството – нейният баща Ганю Койчев е завършил Художествената академия при проф. Иван Мърквичка през 1914. Самата тя също завършва Академията през 1950 при проф. Дечко Узунов. Нейната живопис е сред най-добрите в нашето изкуство, но като че ли все още остава сравнително малко позната. В продължение на повече от 50 години художничката последователно развива своя оригинален творчески почерк. Картините й са топли, изпълнени сякаш на един дъх, а в същото време всеки детайл си е на мястото, всяка точица или петно са поставени премерено и точно като в мозайка, в която, ако липсва някой елемент, целостта се разпада. Такава е нейната живопис от 60-те години до днес, но тя търпи плавно развитие – от ясна и реалистична, стегната в своите очертания, формата постепенно става все по-аморфна, почти абстрактна, а сюжетите и образите се приближават до тези от сънищата и виденията.
Най-силен изразителен елемент в живописта на Дора Кънчева е цветът. Той е топъл, ярък и наситен – подобно излъчване има колоритът на фовистите – положен е експресивно, но действа успокояващо и ведро.
Темите в живописта на Дора Кънчева са ‛Църкви и манастири“, ‛Композиция и портрет“, ‛Планински пейзажи и дървета“, ‛Сюжети от стара София“, ‛Видения“, ‛Пейзажи от цялата страна“.
Освен с рисуване, Дора Кънчева се занимава и с литература – има публикувани стихотворения, басни, епиграми и спомени за художници.
По повод нейната годишнина й пожелаваме дълголетие и творческо вдъхновение.
Светла Петкова
