Паралели
Метафорично за паралелите и символиката в едно географско понятие
Успоредните с екватора мислени прави или окръжности, в един символичен обрат, съдържат интерпретиране на изначалните реалии: духовно и материално. От една страна, това е мeтафоричен образ на човешките емоционални духовни измерения, а от друга страна са тези с материалните мащаби. ,,Пренасянето на чуждо име върху даден предмет“, така определя И. Паси мeтафората в едноименната си книга, както в случая понятието паралели, е иносказателно употребено в смисъла на подходящ символ, изразяващ противоречивата ни природа. Но докъде са границите на нематериалното, в същността си различно от другото – обективно материалното и до колкото може да бъде обективно то, и не е ли това, пак една метафора на субективното, което е в противовес с другото и различното, т.е. материалното?
Тези паралелни съществувания, които за разлика от географската гледна точка, по обективни причини са взаимно подкрепящи се и отричащи се едновременно. Погълнати от (ще я нарека с обобщаващото) Машината и от пълнотата на изявата и, изтъкани от противоречия, ние губим собствената си идентичност в свят на лични паралели. Те са метафора на нашето отчуждение в епохата на една мултикултурна среда. Преуморените ни сетива не усещат болката, понякога дори и радостта. Нощи и сутрини, имейли, неизказани думи и захвърлени ненужни вече предмети. Същите тези, с които се обграждаме за да компенсираме ,,недостига”.
Променяме около нас и себе си всякак, отричайки майката Природа, неизменния учител за красивото. Тази силна и истинска хармония, неподвластна на хода на времето, което ни залива със своята рекламно-естетизирана, фалшива „красота”, модно актуална, а всъщност преходна в своята изменчивост.
Паралелите, реалиите днес: в мултимедийната стихия и високотехнологичния свят, е изгубена нашата самобитност и индентичност. Късове от мисли и преоценки в метафорични образи, обекти и колони от черни кутии. ,,Опаковането’’ на чувствата в изображения на кутии, според графолози показва контрол, логичност и конструктивизъм. Но тази класификация подлага под съмнение искреността на графичния и живописен изказ на въплатените спомени, търсения символичен, синкретичен образ на личностните изживявания в обектите кутии, т.е. израз на един опредметен акт на споделяне.
Изтъканата канава от метафорични фигури, обекти, символи и знаци, е структуриран отпечатък на емоции. Тяхното тълкуване и пресъздаването им в пластичен език и единен образ, са процес на изграждане на амалгамата между цвят, стуктура и форма. Съзвучието на тези компоненти провокира у мен търсенето на нова образност с нестихващо любопитство.
Десислава Денева
