Юбилейна изложба
„Не си спомням колко пъти се е налагало да откривам изложби
на Старчето и по различни поводи да споделям какво мисля
за него като скулптор. Малко е да се каже, че познавам моя
състудент Валентин Старчев като творец. По-точно обичам
това , което прави един от малцината големи съвременни
скулптори, които съхраниха в изкуството си пластическото
начало и постигна свой език, без да загуби изобразителната сила
на формата, нейното пространствено проявление, вътрешен
смисъл и значение.
Утвърждаването на Валентин Старчев мина през толкова
творчески препятствия, че ако трябва да се опише тяхната
последователност, се налага да минем от изпитанията на
доброто и красивото до всички безумия, които се случваха в
българската култура от началото на 60-те години до днес. От
награждаването му на Първата младежка излажба през 1961 г. до
„мъдрото“ решение на Столичния съвет да премахнат паметника
му за 1300-годишнината на българската държава. Като правило
особено през 60-те и началото на 70-те години журитата
на общите художествени изложби се „самообразоваха”, като
отхвърляха работите му, приемайки ги след няколко години
адмиративно. Нещо повече – една от отхвърлените големи
работи след година беше поставена в един от най-големите
световни скулптурни музеи в Белгия! А там по правило не
се съобразяваха с някогашната идеологическа чистота на
българските журита.
Миналата година с една знакова изложба в галерия
„Райко Алексиев”, духовно и пластично послание на нашето
време, Валентин Старчев постави на място всички, които
се упражняваха с името му и се учеха на „гражданска и
политическа отговорност“, препикавайки това, което тяхната
безотговорност беше направила с паметника му пред НДК.
Днес с една образцова изложба – колкото камерна, толкова и
пластически извисена, Старчето и галерия „Българи“ показаха
как се представя и показва сериозно изкуство. Валентин
Старчев е път в съвременната българска скулптура, по който
мина преди всичко нейната пластическа свобода, духовна
дълбочина и лична независимост. Скулптор, който разговаря
със света на трайните истини и като посветен в техните
тайни съдбата го е дарила с възможност да ги материализира
пластически като знаци на времето.
Пластическото начало, формата и пространството са
живи! Един скулптор ги е превърнал в смисъл на живота си.
Да му благодарим преди всичко за верността му към себе си!“
Светлин Русев
