КОНФЕРАНС – 8
УПРАЖНЕНИЯ ПО ЖИВОПИС
Годината е 1988. Русе беше обгазяван системно от химическите заводи в Румъния. По същото време в Плевен се провеждаше поредната ОХИ „Подвиг, признателност, дружба“. Светлин Русев – един от основателите на Комитета за защита на Русе – прикани колцина колеги, приятели и съмишленици да участват в изложбата със свои работи, свързани с протестите против екологичната катастрофа. Събраните произведения бяха обособени като отделен раздел в изложбените зали, боядисани в черно. Въздействието беше невероятно предвид създалото се обществено напрежение. Местните власти, уплашени и объркани, затвориха раздела, което беше най-голямата политическа глупост, защото така предизвикаха още по-голям интерес към изложбата. Три дни по-късно разделът беше отново достъпен за публиката. Аз участвах с картината „Екологичен мотив“, която излагам и сега в Галерия „Българи“. Тридесет години по-късно реших да направя реплика на същия „мотив“. Промени ли се нещо оттогава ?
„Гротеска“ първоначално беше замислена като „Лудница“. В процеса на работа претърпя огромна метаморфоза, превръщайки се в гротеска. Абсурдна и лепкава, като съмненията и вътрешните битки, които често тревожат съзнанието ми. Рисунките са малка част /може би най-експресивната/ от серия, която бях направил при подготовката за „Лудница“.
Обичам старите градски квартали. Особено привечер, когато напролет запяват косовете, а през есента мирише на печени чушки и оцет. Харесвам циганските каруци и бездомните кучета, толкова характерни за българския пейзаж в началото на третото хилядолетие. Провинциално, но прекрасно.
По стените на ателието ми са окачени само рисунки на деца между 4 и 7 години. Възрастта, когато са все още искрени, непокварени от подражателството и суетата да се харесат. Те са моите необходими паузи в работния процес. Не крия, че са и примери за колоритна чистота и коректив на правилата. По същите причини си позволих да ги предложа на Вашето внимание.
Ивайло Мирчев
10.04.2018 г.
