Равносметката
Изминал не кратък път като преподавател и скулптор, Христо Харалампиев стига до извода, че всяко теоритично определение „на изинатия път е излишно или по-точно бледнее пред чистата емоция и искренната любов към красотата на рисунката и пластичната форма“. И в годината на своя 70 годишен юбилей с изложбата в Галерия „Българи“ той доказва това свое верую чрез пластики, барелефи и серия тушови рисунки на женски торсове. Тази последна серия специално ме връща към размислите към това какво е рисунката,нахвърляни по повод една негова педишна изложба“…Линията и формите в рисунките изразяват всичко.Тя,рисунката е и приятел и враг на художника…Тя е и тревогата от белия лист преди да го превърне в светлина и плът или по-точно в себе си.Тя е и твоето истински,живо присъствие и в този смисъл тя е и свободата и безрасъдството на всеки,който я владее.Тя е и неговата душевност-сурова и нежна,дръзка и мощна,еротична и трагична.
И този път в рисунките Христо Харалампиев показва,както преди повече от четири деситилетия в една изложба,която открих,че рисунката е посвещение и художникът извън нея не съществува.Тя е отдаденост,знак на личното преживяване,в момента,в който нанасяш първите щрихи върху листа.
Но подобна изложба,своеобразна рвносметна на изминатия път на Христо Харалампиев,не можеше да мине и без пластики и барелефи.Ниският релеф е този,в който си дават среща умението на скулптора с рисунката.Това е жанрът,който можеш да правиш след като си изминал определени етапи в развитието си,макар,че в барелефа Христо Харалампиев още в началото на творческия си път определено си извоюва приоритетно място.Той бе този,който въведе и утвърди у нас наравно с Георги Чапкънов , равноправното с останалите жанрове в изкуството , пластичните възможности на ниския релеф.
Започвайки със своите повествователни пана,той успя да преодолее липсата в нашето изкуство,както тя например е развита на базата на Античността и Ренесанса в Италия,и фактически превърна своите пространствени диптиси и триптиси не в декорация към интериора,а ги разви като самостоятелен жанр със своя собствена функция и пластика.Пластика,която разчиташе на променящата се игра на светлината вътху тънкия релеф на бронзовата повътхност,чрез която се изваждаха или потъваха епизоди от сюжета.Част от тези барелефи са показани в изложбата.В тях към исконнта игра на светлина и сянка се прибави и търсения ефект от позитива и негатива.
В изложбата Христо Харалампиев включва и серия пластики от патиниран бронз,вкарвайки деликатно в тях фрагменти от ажурна материя,чрез която постига търсена декоративност без да излиза от своето разбиране за пластичност,което подсилва експресията на творбите му.Въпреки,че пластиките и релефите са оставени без заглавия,те носят опрделено наратив,а в разпокъсаните форми на релефите,в които пробивите дават възможност за директна препратка към деструктивно днешно битие,Хрито Харалампиев определя своята равносметна на изминатия път преди всичко като разрешаване на пластичните проблеми вместо претенциозните теоретични разработки.
Осъзнавайки,че по принцип у всеки творец са кодирани определени теми , като повтарящи се през творческия му път топоси , около които той се върти,лишавайки творбите си от заглавия,Христо Харалампиев предоставя на зрителя свобода на прочита.А на мен не ми остава нищо друго освен надеждата със заглавието на изложбата “Равносметката“ да не подразня твърде много и скулплтора и почитателите му.Все пак познавайки го през годините с неговата непоносимост към фоеверките,които съпътстват подобни изяви,ще си позволя само да наруши този свой принцип и да позволи на тези,които следят развитието му да го поздравят с достойното място,което той е заел в нашето изкуство.
Аксиния Джурова
