ТЕ
ЖЕНИТЕ
УХАНИЕ НА ЖЕНА
05 – 09 март 2025 г.
Галерия „Българи“ поздравява жените за празника им с изложба на Марко Марков – четиридесет акварелни монотипии върху ръчно направена памучна хартия.
Не очаквайте в тази изложба да срещнете обичайните ъгли от които се интерпретира вечната тема за жената: от необходимия стимул за мъжа, до вариантите на френския писател Ги Бештел описани в неговата „Четирите жени на Бога“: блудницата, вещицата, светицата, наивницата или пък агресивната и брутална съвременна жена. Волно или неволно, Марко Марков ни връща някъде в края на ХIХ или началото на ХХ век, в десетилетията на салонната култура, когато художникът с цялата си любов и възхищение пресъздава жената преди впускането ѝ в безсмислената авантюра, наречена еманципация. Т. е. Тя Жената, е представяна след изгонването от Рая, освободена, щастлива и чувствена, наслаждаваща се на себе си, чиято голота проблясва под булото на воала по подобие на Афродита/Венера, но носеща нещо и от „лудите години“ на Бунюел и Коко Шанел, на „Арт Феминен“, с една дума Марко Марков ни напомня за привлекателността на един изчезваш вече тип жена.
Плод на носталгия, игра, или съновидения са тези фризове от жени предадени в техниката на акварела, която дава възможност да се покрива, скрива, и уловят проблясъците в конфигурацията на женското тяло? Тя Жената в монотипиите на Марко Марков буквално изплува и се разтваря в монохромното преливане на цветовете, самите те плод на фина еротика, трептящи в своята ефирност.
Какви врати и светове отваря Марко Марков за въображението – неговото, а и това на зрителите, със своите зареяни в блажено възпоменание жени – миражи и видения, обхванати до самозабрава в танца, жени летящи над своите спомени въпреки корполетните си тела. Те, Жените на Марко Марков, до такава степен са уверени в себе си, че не се нуждаят от погледа на мъжа за който са създадени, за да го съблазнят. Тези негови жени са самодостатъчни, самовлюбени богини, на които нищо природно не им е чуждо.
В своите изящни, напомнящи сфумато техника монотипии, привлекателни както с ефирната еротика на цветовете в едни от циклите, така и с интензивната колоритна гама на други от тях, Марко Марков е уловил аромата – ухание на жена.
Аксиния Джурова
По повод изложбата в Галерия „Българи“ Марко Марков споделя:
„Работите ми са инспирирани от Ф. Ницше и М. Хайдегер. Първият философ казва: „Истината, както и животът, е жена…“. Вторият: „Забулването е самата същност на истината…“.
ALÈ THEIA, истината, никога не може да бъде дадена в нейната цялост и пълнота, поради непрекъснатото забулване/разкриване на съществото, което се оттегля, докато се показва.
Това, което виждам, съществува, защото аз го виждам, но не съществува само по себе си, съществува само чрез възприятието, което имам за него. Виждам го, но го няма, прекрасна оптична илюзия.
Моите монотипи, от акварел са отпечатки от реални работи преминали през стъкло. Те са инспирирани от моят физически или виртуален свят, зад който се крие духът на моите работи и от които от време на време изплува смисъл, само за миг.
В индийските Веди е написано, че богинята Мая, след като създала земята, я покрила с воал, за да попречи на хората да узнаят истинската реалност. Мая е булото на илюзията Голотата не съществува, тя е като сън, от тази измамна забулена светлина остава силуетът.
Трудно е да се преведе думата Мая, която е много повече от илюзия. […] На санскрит Мая означава, на първо място, сътворение, базирано на корена ма (да се измери, да се изгради), след това също става илюзия. […]
Воалът на Мая е самото изкуство, което винаги показва и никога не разкрива,
Магрит пише в своята картина: „Това не е лула“.
Аз казвам: „Това не са голи жени“ .
„Обектът не е обектът, а неговият образ, но какъв е неговият образ в крайна сметка?“
