„Полъх от Капри“- живопис

Галерия „Българи“ представя 40 масла и пастели на младия художник от Самоков Ради Генев. Всички те са вдъхновени от няколкократното пребиваване на художника на енигматичния със своята красота остров Капри и легендите, които го съпътстват през вековете. Разположения в Тиренско море между Неаполитанския и Салернския залив остров е наречен още в древността от император Тиберий „място на сладкото безделие“, а от пребиваващите там плеада писатели, между които Оскар Уайлд, Аксел Мунте, Максим Горки, Толстой, Пабло Неруда, Томас Ман, „земния рай“.

Моето поколение сигурно не е забравило „Легенда за Сан Микеле“ на Аксел Мунте, този шведски писател и мистик разказал увлекателно за духът на римския император Тиберий витаещ и до днес в разрушения от него параклис на построената от писателя Вила Сан Микеле сега превърната в библиотека. Или за испанеца Барбароса, завладял острова преди столетия, за чиито злодеяния напомнят развалините на кулата от негово време. Легендите за острова не свършват до тук, те се преповтарят от разказите за прословутата Синя пещера и тайния проход, който я свързва с мистичната Вила Сан Микеле, до която можеш да достигнеш  изкачвайки се по финикийските стълби. В действителност вилата, построена от Аксел Мунте и превърната от него планина Барбароса в ловен терен и резерват за птици и прекрасната природа са привличала хора и личности от артсредите в продължение на столетия с особената атмосфера на мистицизъм и лъчезарност. Винаги съм се очудвала защо този съвместяващ в себе си писателя, лекаря и мистика швед Аксел Мунте, напуска  Париж и се установява на остров Капри построявайки Вила Сан Микеле по подобие на античен храм, отворена за полъха на вятъра, аромата на морето и светлината, но и забулена в сумрака на залеза и тъмнината на нощта.

Пейзажите на Ради Генев разкриват част от загадката, обхващаща двете крайности в природните състояния на острова: облятите в светлина пейзажи, които се разкриват през деня от върха Монте Соларо към фаральоните и от Вила Сан Микеле към Марина Гранде, малките улички на двата града- Капри и Анакапри, Каза Роса, вила Чертоза, църквата Сан Микеле ала Кроче, светлина проникваща през гъстите корони на пиниите, и искряща във водната повърхност на изумрудената морска шир. Другото лице на природата- загадъчно и тайнсвено е показано в сгъстеното тюркоазено мълчание на Синята пещера, в стелещия се сумрак на залеза, в талазите вода, изсипващи се над морето.

Ради Генев е уловил тази атмосфера на загадъчния остров чрез своите непревзети, изчистени от бъбривост архитектурни фрагменти, обезлюдени улици и пейзажи, оставени сами да говорят със своето безмълвие и необичайна за тези географски ширини тишина, липсват и сергиите с характерната за острова със своята пищност керамика. Неговите пейзажи като че ли продължават привлекателния, но не бъбрив разказ от „Леганда за Сан Микеле“ с характерното и останало някъде назад във вековете време на пленителното безвремие и наслада.

Аксиния Джурова