„След Пиета Ронданини“ – пластики и рисунки

Марко Марков е от поколението скулптори, което се появи у нас в средата на 70те години на XXв. Тогава неговите оригинални пластични решения се движеха в диапазона от експресивната стилистика на Любомир Далчев до модерната естетика на времето. Сега той се завръща на нашата арт сцена след близо тридестетгодишно отсъствие с изложба, провокирана от последната творба на Микеланджело „Пиета Ронданини“, върху която Маестрото работи от 1555г до 1564г., съхранявана днес в старата испанска болница в замъка на Сфорцеско в Милано.

За тези, които не познават живота и пътя на Марко Марков, заглавието на изложбата вероятно звучи твърде провокативно. Италианец по майчина линия, прекарал почти четири десетилетия в Африка, Италия и основно в Холандия, в тази изложба, както сам казва „Аз съм съчетал ироничен дуализъм и триализъм, продукти на културата на три страни, три жени и три ателиета.“

И още малко история. Срещата на Марко през 80те години с италианския романтизъм, по време на работа в ателиетата на Ватикана с неговия приятел Нунцио Биббо, се оказва преломен момент  в развитието му. „Тогава- споделя той- стана промяната. След модерното изкуство избрах Микеланджело. Избрах романтизма и се опитах да го модернизирам. Вървейки по новия път се роди иронията. За мен най- важна е хрумката. И така пак стигаме до три неща: ирония, сарказъм и цинизъм, които най- лесно отразявах в рисунките си. И въпреки, че ми казваха, че така не се прави голямо изкуство…. продължих“.

На въпроса ми: Сега какво те интересува?. Отговорът му бе:

„Днес, днес ме интересува какво става след „Пиета Ронданини“ на Микеланжело“.

Пред прага на своята 80годишнина, почти на годините, на които Микеланджело е работел, без да довърши своята „Пиета Ронданини“, попитах отново Марко: Какво е посланието на твоята изложба?

„Опитах се да разбера каква е мъжката фигура сега, какво е жената- майка, любовница, ангел, демон….“

Предлагайки различните варианти на емблематичната „Пиета Ронданини“ в мощните пластики и вълнуващи рисунки в изложбата, Марко Марков търси и намира пластичен еквивалент на иконографския тип, в който конвулсивната прегръдка на майката едва удържа изплъзващато се тяло на Сина, а страхът от невъзможността да надскочиш мимолетността, да задържиш за по – дълго опиянението от любовната наслада, е запечатан в екстатично вкопчените тела на двойките.

Умел рисувач, владеещ формата до съвършенство, пребиваването в северната страна не е укротило южняшкия му темперамент и стигащото до ирационалност негово въображение. Така тръгвайки от края на класиката, Марко преминава през различните етапи на нейната промяна и стига до своя собствена митология на Смъртта и Възкресението.

В „Пиета Ронданини“, в „тази композиция с двойно лице и отделена от тялото ръка на Исус, споделя Марко, аз виждам новото разбиране за отношението към човешкото тяло. Върху силуета на вековен антропоцентризъм се ражда един нов човек, чието тяло вече не се разглежда като обвивка на душата, а се поставя под въпрос неговата сложност и уязвимост. Повлиян от тази композиция, аз показвам новото човешко тяло, най- вече в своята податливост към взаимодействие с нови техники и омагьосано от Аватар. Това е двусмислената формула на моите произведения, които изобразяват въображаем, благоприятен или неблагоприятен за този модернистичен свят човешки портотип на сегашната киберкултура, която сама по себе си в своят процес на генериране на нови хора първоначално дължим на великия Де Кирико.“

Каквито и възможности за интерпретация да дава тази изложба: от възторг до пълно отрицание, в нея Марко Марков ми напомня за първата пластика, която видях от него след завършването на Художествената Академия в София – „Завръщането на блудния син“.

Днес той се завръща, изиграл своята партия на шахматната дъска на живота, не позволил да заседне във времето на „великите постулати“, осъзнал позитивите от духовната криза, засегнала и бащинството и майчинството, „невъзможни за есхомация“, както той сам казва, принудени да приемат Новият свят без иерархията, с която трябва да се разделят, принудени да приемат и кибержената, представена в серията от 12 ескиза на тази тема  в изложбата.

Не можех на края да не му задам още един въпрос: Какво идва след твоята „Пиета Ронданини“? Отговорът му е: „Ако искаме да продължим да останем заклещени в свят, който вече е изчезнал, Невестата на Христис, рискува да се провали в своята мисия. За да предотвратим това да се случи, трябва да имаме смелостта да излезем навън и да живеем в Новите агори: къщи, барове, кръчми и места, където можем да постигнем човешко преживяване, с тон на познатост, вкус на живот и любов“.

Аксиния Джурова