Домашните икони се различават от храмовите, изображенията им не са така експресивни, нямат пищната им украса. Те не са рисувани от професионални зографи и религиозни живописни школи, затова и рисунъкът им е първичен, наивен, обитавали кротко българския християнски дом. Някога са били част от ежедневието на българина и са заемали най-почитаното място в дома му. Иконите са дъсчени, повечето от тях са триптих, има и диптих. Отличават се от храмовите и по своята компактност. Триптихът е съставен от три части. Двете му крайни крила захлупват средната част. Така образите на светците са съхранени, а домашните икони могат да се носят в бохча. Някога те са тръгвали на път заедно с мирянина, за да са близо до него и да го пазят дори когато е далеч от дома си и от Божия храм.
Тези непретенциозни и скромни като рисунък духовни реликви са били нещо като домашни иконостаси. Миряните са заставали пред тях на колене, със сключени ръце, молейки се за рожба, за богат урожай, за живота на тези, които воюват на бойните полета. Много от домашните икони са рисувани от безименни монаси, продавани са в манастирите, предлагани са из селата на църковни празници и събори, а с парите от тях Божиите служители са припечелвали препитанието си.
Всички домашни икони в сбирката на Антонио Василев са уникати, както и изображенията на светци,обитавали кротко българския християнски дом.Въпреки, че са рисувани по копирки,те са различни.Всяка от тях носи, почерка, душевността и емоцията на този, който е държал четката. Някои са по-изящни, други – по-груби. Общото между тях е, че са изписвани с минерални и растителни бои, а рисунъкът им е по-нежен от този на църковните. Изображенията на светците са по-близки до византийската икона. Дървото им също се различава от основата, на която са изографисвани храмовите. Най-много от експонатите в колекцията на Василев са от XVIII век, но има и реликви от XVII век.
Иконите в сбирката са купувани от частни лица, от антиквари, от пазарчето пред „Св. Александър Невски“. Много от тях са попадали в ръцете на колекционера в твърде занемарен вид, толкова опушени, наслоени със сажди, че образът на светеца дори не се е разпознавал. Нали са стояли над запаленото кандило! Дървото на някои дори е обгоряло, лизвано от пламъка на железния светилник. От топлината и от времето боите им са се пукали, дървото им съхнело. Всяка реликва се нуждаела от изкусно реставриране, къде повече, къде по-малко. Иконите в сбирката са безадресни,не се знае в чий домашен олтар са стояли,кои миряни и за какво са се молели пред светците. По естетиката на рисунъка им обаче може да се разпознае кои от уникатите са обслужвали домашното богослужение на аристокрацията и кои са били част от обикновения селски дом. Домашните иконостаси на по-богатите са по-луксозни, с по-висока художествена стойност, технологията им на изработка е не така опростена както при масовите.
Антонио Василев притежава една от най-големите колекции у нас от домашни икони.Част от уникалната колекция привлече ценители в Нов български университет през 2012г, а Столичната община издаде каталог със сакралните произведения на възрожденската живопис.