Домашните икони се различават от храмовите, изображенията им не са така експресивни, нямат пищната им украса. Те не са рисувани от професио­нални зографи и религи­озни живописни школи, затова и рисунъкът им е първичен, наивен, обитавали кротко българския хрис­тиянски дом. Някога са били част от ежедневието на българина и са заемали най-почитаното място в дома му. Иконите са дъсчени, повечето от тях са триптих, има и диптих. Отличават се от храмови­те и по своята компактност. Триптихът е съставен от три части. Двете му крайни крила захлупват средната част. Така об­разите на светците са съхранени, а до­машните икони могат да се носят в бо­хча. Някога те са тръгвали на път заедно с мирянина, за да са близо до него и да го пазят дори когато е далеч от дома си и от Божия храм.

Тези непретенциозни и скромни като рисунък духовни реликви са били нещо като домашни иконостаси. Миряните са заставали пред тях на колене, със сключени ръце, молейки се за рожба, за богат урожай, за живота на тези, които воюват на бойните полета. Мно­го от домашните икони са рисувани от безименни монаси, продавани са в ма­настирите, предлагани са из селата на църковни празници и събори, а с парите от тях Божиите служители са припечел­вали препитанието си.

Всички домашни икони в сбирката на Антонио Василев са уникати, както и изображенията на светци,обитавали кротко българския християнски дом.Въпреки, че са рисувани по копирки,те са различни.Всяка от тях носи­, почерка, душевността и емоцията на този, който е държал четката. Някои са по-изящни, други – по-груби. Общото между тях е, че са изписвани с минерал­ни и растителни бои, а рисунъкът им е по-нежен от този на църковните. Изо­браженията на светците са по-близки до византийската икона. Дървото им също се различава от основата, на която са изографисвани храмовите. Най-много от експонатите в колекцията на Василев са от XVIII век, но има и реликви от XVII век.

Иконите в сбирката са купувани от частни лица, от ан­тиквари, от пазарчето пред „Св. Александър Невски“. Много от тях са попадали в ръцете на колекционера в твърде занемарен вид, толкова опушени, наслоени със сажди, че образът на светеца дори не се е разпознавал. Нали са стояли над запаленото кандило! Дървото на някои дори е обгоряло, лизвано от пла­мъка на железния светилник. От топли­ната и от времето боите им са се пука­ли, дървото им съхнело. Всяка реликва се нуждаела от изкусно реставриране, къде повече, къде по-малко. Иконите в сбирката са безадресни,не се знае в чий домашен олтар  са стояли,кои миряни и за какво са се молели пред светците. По естетиката на рисунъ­ка им обаче може да се разпознае кои от уникатите са обслужвали домашно­то богослужение на аристокрацията и кои са били част от обикновения селски дом. Домашните иконостаси на по-бо­гатите са по-луксозни, с по-висока ху­дожествена стойност, технологията им на изработка е не така опростена както при масовите.

Антонио Василев притежава една от най-големите колек­ции у нас от домашни икони.Част от уникалната колекция привлече ценители в Нов българ­ски университет през 2012г, а Сто­личната община издаде каталог със сакралните произведения на възрож­денската живопис.