„Равносметката“- юбилейна изложба скулптура и рисунки
Изминал не кратък път като преподавател и скулптор, Христо Харалампиев стига до извода, че всяко теоритично определение „на изминатия път е излишно или по-точно бледнее пред чистата емоция и искренната любов към красотата на рисунката и пластичната форма“. И в годината на своя 70 годишен юбилей с изложбата в Галерия „Българи“ той доказва това свое верую чрез пластики, барелефи и серия тушови рисунки на женски торсове. Тази последна серия специално ме връща към размислите , към това какво е рисунката, нахвърляни по повод една негова предишна изложба “…Линията и формите в рисунките изразяват всичко. Тя, рисунката е и приятел и враг на художника…Тя е и тревогата от белия лист преди да го превърне в светлина и плът или по-точно в себе си. Тя е и твоето истински, живо присъствие и в този смисъл тя е и свободата и безрасъдството на всеки, който я владее.Тя е и неговата душевност- сурова и нежна,дръзка и мощна,еротична и трагична.”
И този път в рисунките Христо Харалампиев показва, както преди повече от четири деситилетия, че рисунката е посвещение и художникът извън нея не съществува. Тя е отдаденост, знак на личното преживяване в момента, в който нанасяш първите щрихи върху листа.
Но подобна изложба, своеобразна рaносметка на изминалия път на Христо Харалампиев, не можеше да мине и без пластики и барелефи. Ниският релеф е този, в който си дават среща умението на скулптора с рисунката. Това е жанрът, който можеш да правиш след като си изминал определени етапи в развитието си, макар, че в барелефа Христо Харалампиев още в началото на творческия си път определено си извоюва приоритетно място. Той бе този, който въведе и утвърди у нас, наравно с Георги Чапкънов пластичните възможности на ниския релеф, равноправно с останалите жанрове в изкуството.
Започвайки със своите повествователни пана, той успя да преодолее липсата за подобна традиция в нашето изкуство, както тя например е развита на базата на Античността и Ренесанса в Италия, и фактически превърна своите пространствени диптиси и триптиси не в декорация към интериора, а ги разви като самостоятелен жанр със своя собствена функция и пластика. Пластика, която разчиташе на променящата се игра на светлината вътху тънкия релеф на бронзовата повърхност, чрез която се изваждаха или потъваха епизоди от сюжета. Част от тези барелефи са показани в изложбата. В тях към изконната игра на светлина и сянка се прибави и търсения ефект от позитива и негатива.
В изложбата Христо Харалампиев включва и серия пластики от патиниран бронз, вкарвайки деликатно в тях фрагменти от ажурна материя, чрез която постига търсена декоративност без да излиза от своето разбиране за пластичност, което подсилва експресията на творбите му. Въпреки, че експонатите са оставени без заглавия, те носят определено наратив, а в разпокъсаните форми на скулпторите, в които пробивите дават възможност за директна препратка към деструктивното днешно битие, Христо Харалампиев определя своята равносметка на изминатия път, преди всичко като разрешаване на пластичните проблеми вместо претенциозните теоретични разработки.
Осъзнавайки, че по принцип у всеки творец са кодирани определени теми, като повтарящи се през творческия му път топоси, лишавайки творбите си от заглавия, Христо Харалампиев предоставя на зрителя свобода на прочита. Със заглавието на настоящия текст “Равносметката“, аз предлагам моя прочит с надежда да не го подразня твърде много. И познавайки го през годините с неговата непоносимост към фойерверките, които съпътстват подобни изяви, да го поздравя с достойното място, което той е заел в нашето изкуство.
Аксиния Джурова
