„Хомо Луденс“- графика

Не можех да си представя друг начин за отбелязване на 60 годишнина от този, с който Онник Каранфилян ни поканва да го почетем в Галерия „Българи“. Ако го познавах от по-скоро сигурно щях да предположа да ни изненада и с дуги варианти, но не се знаем от вчера…

Преди години открих една негова изложба и го нарекох „Хомо Луденс“, явно това определение му е харесало след като и книгата, която съпътства неговата годишнина и изложба носи същото наименование. Тя предлага освен текстове на Георги Каприев, Любен Дилов-син, Аксиния Джурова и на самия Онник Каранфилян, но и панорама на неговото развитие от учническата скамейка до днес.

Изложбата в Галерия „Българи“ от своя страна включва само малка част от яркото присъствие на художника в изкуството у нас и по света, но и разкрива не често срещаното у творците съчетание на артистичен талант с неприкрита гражданска позиция, често поднесена с удивителното чувство за хумор и самоирония,с което природата е надарила Онник Каранфилян. Достатъчно е в тази посока да спомена оригиналната интерпретация на включения в изложбата цикъл „Корабът на глупците“, вдъхновен от книгата на Себастиян Брант със същото заглавие от 1494г. и илюстрирана от Албрехт Дюрер, или емблематичните му гравюри и дигитални интерпретации на въжето в серии творби препращащи към изпитанията в живота и „възлите, които сами си връзваме, в които се оплитаме и цял живот – споделя Онник – се мъчим да разплетем. Тръгваш по право въже, после стигаш до неговите криволици, сплитания и ако си съумял да ги разчетеш, отново си се озовал на правия път“.

А за него – живота, Онник споделя: “Животът е много отмъстителен, ако не го живеем истински“ и за да разберем какво разбира художника под „истински“ ще трябва отново да чуем самият художник, за когото живота е изкуство: “ За мен изкуството е било винаги едно предизвикателство, чрез което се опитваме да се докоснем до Създателя, и едновременно една безкрайна и забавна игра ….. игра на въже, от която излизаш като победител“.

Виртуозен рисувач с невероятна фантазия и удивително пластично въображение, запомняща се метафорична образност предполагаща ерудираност, владеещ класическите графични техники и отворен за дигиталните иновации.Това е Онник и не само.

Не съм срещала художник, който така да се забавлява,  разглеждайки собствените си торби. Възможно е това да е резултат и от неговото разбиране на играта – живот в духа на „Теория на играта“ на Проф.Джон Неш: „Ако аз мисля ти да си добре, и аз ще съм добре“.

Не е ли твърде алтруистична тази позиция за съвременния свят?! Може би?!….Но не може да се отрече, че и тя съществува, пък и дори споделяна от Хомо Луденс – привилегия за творците и умело прилагана в собствения живот и изкуство, от играещия със съдбата и забавляващ се до полуда Онник.

Аксиния Джурова