Средата на ХХ век. пейзажите на Неделчо Нанев | галерия БЪЛГАРИ
807
post-template-default,single,single-post,postid-807,single-format-standard,qode-quick-links-1.0,ajax_fade,page_not_loaded,,qode-title-hidden,qode_grid_1300,footer_responsive_adv,hide_top_bar_on_mobile_header,qode-content-sidebar-responsive,qode-theme-ver-11.0,qode-theme-bridge,wpb-js-composer js-comp-ver-5.1.1,vc_responsive

Средата на ХХ век. пейзажите на Неделчо Нанев

Неумолимият ход на времето превръща бързо настоящето в част от миналото. За някои от нас средата на XX – ти век е част от самите нас, за по-младите този отрязък от време е вече история, част от столетието белязано с най-кървавите войни и с възстановяването след тях.

От своя страна, за човека на изкуството времето не е само история, то има своя цветови еквивалент и пластична  характеристика. Създадените в продължение на половин век пейзажи и филми от художника и режисьора-постановчик Неделчо Нанев, разкриват едно щастливо съчетание на дарбата му към цветова хармония и усет към детайла с лично негова кинематографична пластика. Така някои емблематични игрални филми в нашето кино като „Любимец 13“ /1958/, „В тиха вечер“ /1960/, „Крадецът на праскови11 /1964/. „Първият куриер /1968/ и над 60 документални филма, от които 32 посветени на изкуството. Захари Зограф, Майстора, Васил Стоилов, Ненко Балкански, Илия Петров, Борис Коцев, Старо престолният Търновград, Българските икони, Средновековните ръкописи носят тази негова чувствителност и стил.

Сред огромната продукция в художественото и в документалното кино е много лесно да се загуби и художника като такъв или пък картините му да наподобяват етюди към сценографията на всеки от тях. При Неделчо Нанев художника и сценографа постановчик се изявяват взаимно и допълват. Така времето което има своите цветови еквиваленти влияе пряко върху природата и човека. Това влияние е уловено и предадено не толкова като мигновено състояние, а по-скоро като една безкрайна живописна и екзистенциална рефлексия извън патетиката и риториката наложена от конюнктурата на деня.

В изложбата на Неделчо Нанев в галерия „Българи“, включваща около 40 работи, са представени неговите най-ранни пейзажи. В циклите „Стара София“ /тогава просто София/, „Българските манастири“ и „Възрожденските градове“ /сега накърнени от сеч или осеяни от бързо строящи се вили и хотели/ се откриват симптомите на темите, които вълнуват художника и до днес – превръщане на нашия доскорошен свят в минало. При Неделчо Нанев този неумолим ход на времето е осмислен в екзистенциален план като част от безкрайността на човешкото битие, а в живописен план-чрез тънкия почти неуловим слой от патина изразена в деликатната вибрация на тънко положените маски, характерни за постимпресионизма и разложената багра, играеща с нюансите на цветовата дъга.

Пейзажите от София /Софийският университет, Народния театър, Лозенец/ от страната и от морето, нахлуват като забравени живописни видения от старите ленти, които чрез майсторската четка на Неделчо Нанев и чисто негова чувствителност са превърнати в привлекателни отрязъци от нашия живот – познат и вече не така близък до нас.
В този диапазон между минало и настояще, всеки от нас изживява своя живот и проектира детерминацията или безкрайността на собствения си човешки и творчески кръгозор. При Неделчо Нанев този кръгозор е изключително богат и привлекателен, отстояван през годините с майсторската му живопис и пластичния език на камерата.

Аксиния Джурова
03.06.2005г