Рисунки на Владимир Димитров-Майстора | галерия БЪЛГАРИ
833
post-template-default,single,single-post,postid-833,single-format-standard,qode-quick-links-1.0,ajax_fade,page_not_loaded,,qode-title-hidden,qode_grid_1300,footer_responsive_adv,hide_top_bar_on_mobile_header,qode-content-sidebar-responsive,qode-theme-ver-11.0,qode-theme-bridge,wpb-js-composer js-comp-ver-5.1.1,vc_responsive

Рисунки на Владимир Димитров-Майстора

Известно е, че рисунката е откровението на художника. В нея той се разголва така, че и непредубеденият поглед може да разбере дали между личност и творчество има съответствие или обратното – бездна. Рисунката е душата на художника. При Владимир Димитров-Майстора има, ако не пълно, то поне желание за пълно покритие между художнически намерения и самия живот. Така, при цялата си ерудираност той се ръководи от вътрешното си чувство и интуиция при подбора на сюжетите, типажа, събитията и средата, в която избира да живее и твори.

Тази житейска и творческа платформа налага и съдбоносния избор, направен от него – да се оттегли от големия град и да предпочете патриархалното село, доброволно да приеме своеобразното отшелничество сред обикновените хора като висше призвание и да открие в родната природа и образите на българските мъже и жени въплъщение на търсените от него морални добродетели и чистота. От тук можем да си обясним, както култа към човешкото лице, така и отказа му от подписване на творбите си, подобно на анонимността на средновековния труженик, който приема писането и зографисването като свещен акт, а не като творчество, бележещо индивида с неповторимост.

Тридесетте рисунки с молив и туш на Владимир Димитров-Майстора, от колекцията, показани в галерия “Българи” през октомври-ноември 2004 г., са правени между 1910-1940 г., с изключение на няколко ескиза за плакати, създадени през 1946-47 г. Големият интерес към изложбата и нейното изкупуване още преди откриването й се дължи на факта, че рисунките са непознати, не са излагани и не са включвани досега в познатите ни монографии. Те принадлежат на наследници на Майстора и са емблематични за веруюто на художника. Това са предимно портрети на основните му образи на роднини и близки, използвани многократно в картините му (например Траяна, Павел Георгиев). Т.е. това са хора, изразявали възгледите на художника за морални добродетели, въплътили земните човешки идеали, вътрешна хармония и спокойствие. Рисунъкът е класически, моделирането – умело, психологичната характеристика – точна. Няколкото щрихови рисунки, показани в изложбата са ескизи за познати по-късни творби, изпълнени с масло (например “Ранени” и ескизът “Старица”).

Макар и малко на брой в сравнение с богатото и съхранено до днес изкуство на Владимир Димитров-Майстора, тези 30 рисунки допълниха представите за художника и неговото изкуство, за това, което за него не е съществувало извън човека. И тъй като живеем във време коренно различно, но и не съвсем непознато за нас, поради вечната повтаряемост на събитията на Балканите, ще напомня думите на самия художник, този който народът дари с най-голямата награда, нарече го Майстора, сиреч Учителя:

Чудно богата е родината ни откъм материал за изкуство и няма защо да се ходи нито в Азия, нито в Америка или Африка. Защото при нашите библейски фигури на деди и бащи пророци, моми, невести и майки светици, а и при прекрасните ни плодородни поля, цветове и плодове, а също и балкани, реки и море, стига само да има по-сносни условия за творчество, биха се направили работи – живи дела, паметници, които биха движили идните поколения за възход на нацията ни към братство между народите, за общо благо на всички хора на земята.

Аксиния Джурова