"Рисуването – начин на живот" - Георги Железаров | галерия БЪЛГАРИ
742
post-template-default,single,single-post,postid-742,single-format-standard,qode-quick-links-1.0,ajax_fade,page_not_loaded,,qode-title-hidden,qode_grid_1300,footer_responsive_adv,hide_top_bar_on_mobile_header,qode-content-sidebar-responsive,qode-theme-ver-11.0,qode-theme-bridge,wpb-js-composer js-comp-ver-5.1.1,vc_responsive

„Рисуването – начин на живот“ – Георги Железаров

Галерия “Българи” открива изложба от 40 непоказвани досега платна на един от класиците на българската пейзажна и битова живопис – Георги Железаров. Изложбата е посветена на 110-годишнината от рождението на художника (1897-1982) и 25-годишнината от неговата кончина. Следвайки една от целите на галерия “Българи” – да показва майсторите на българската живопис, останали извън шума на модата, и по този начин недостатъчно известни за любителите на изкуството, с любезното съдействие на внуците на художника бяха подбрани творби предимно до 1941 г., изпълнени с масло, пастел, акварел, гваш. Т.е. това са пейзажи, битови сцени, градски пейзажи, пазари, разкриващи една част от творческия натюрел на Георги Железаров, извън който остават неговата дейност в областта на пощенските марки, дипломи, грамоти, издавани от Председателя на Народното събрание – дейност, свързана с работата на художника (до 1958 г.) в Географския институт и като завеждащ литографския отдел в Държавната печатнца.

Кой е Георги Железаров и защо през живота си има само една изложба в Неврокоп (1924), една голяма в София, заедно с Иван Тричков (1941), една в Държавната печатница (1942) и едва след смъртта му (1982), със съдействието на сина му, наследниците и изкуствоведа Георги Тошев, се организират няколко изложби, които по своя успех се равняват на изложбата от 1941 г. ? Защо в излязлата през 1997 г. монография на Вера Динова-Русева той е назован “Мълчаливецът” в синхрон с оценките на критиката за следсмъртните му изложби “Мълчаливецът се завръща”?
Защо един от основателите на Дружеството на независимите художници и участник още от 1920 г. в неговите изложби, след небивалия успех през 1941 г., изчезва от художествения живот и по-късно – от Съюза на българските художници, като изключим спорадичните участия в Общи художествени изложби? Защо при определено вписване и като социална тематика в конюнктурата след Втората световна война Георги Железаров не прави нито една индивидуална изложба? На поредицата от въпроси се опитаха през последните десетилетия да отговорят художествените критици, като всеки от тях даде своя различен отговор, но в едно те бяха единодушни. Комплекс от причини обуславя тази забрава за Г. Железаров. Между тях са сблъсъкът на характера на Георги Железаров и веруюто му в живота с толерираното тогава, стремящо се към публицистичност и показност, съвременно изкуство.
Но дали в действителност е така? Дали в това мълчание не се крие едно голямо послание?

За Георги Железаров рисуването е равнозначно на свещенодействие., то е начин на живот и изключва показността. Самотният контакт с него е съкровен и интимен. Кръгът от приятели, с които Георги Железаров споделя направеното, е ограничен до неколцина, между които неговият кум Борис Денев и Преслав Кършовски. Но ателието му е безпределно. Това са Пирин, Рила, Витоша и Софийското поле, Градският парк, Цариград, Мароко, Флоренция, Тунис, Алжир (1926-1928). Мълчаливецът не е самотен, той се прекланя пред красотата на природата и се потапя и разтваря в нея. Не случайно Георги Железаров прави до края на живота си прекрасните си пейзажи и композиции на открито. Той е истински пленерист, рисува навън и то докато има светлина. В акта на рисуване, художникът постига възможно най-пълното сливане с природата. Актът рисуване е и за него своеобразен духовен екстаз, граничещ с докосване до божественото. Затова неговите пейзажи са облени със светлина, винаги населени от хора, предадени както е характерно за пантеизма, стафажно, значително умалени в сравнение с величието на природата. В този смисъл, пейзажите му носят определени елементи и на романтизъм. С това отношение към обекта на изкуството и акта изкуство той естествено се включва в плеядата български художници след Първата световна война, опитващи се да обновят академичния реализъм чрез пленерно рисуване, да осмислят националната традиция без етнографски елементи и да се впишат в модерното изкуство чрез средствата на импресионизма. С една дума той е представител на “обновения в импресионистичен дух реализъм” (Вера Динова-Русева, Георги Железаров, София, 1997, 57).
В неговата по същество камерна живопис пейзажният жанр се прелива с битовия. Ученик на проф. Йозеф Питер, той успява в малките си живописни платна да направи следваща стъпка след големите майстори като Ярослав Вешин, Иван Ангелов, Мърквичка. Той е по-скоро в групата на Борис Денев и Никола Танев в пейзажа, а в любимите Пазари и селски пейзажи – на Цено Тодоров.

В неговите пейзажи, изградените с гъвкав контур стафажни фигури отговарят на сецесионното трактуване на линията и на мозайката от вибриращи цветни петна (облени в слънце или потъващи в дълбока сянка), но без спектралното разлагане на цвета, характерно за това направление. Зимните пейзажи са изградени от нежни като коприна или седефено степенувани тонове и полутонове. А в летните проличава умението му да предаде, както дифузната светлина, така и ярко огряващите тежки корони на дърветата светлинни петна, особено разиграни в пъстрото гъмжило от хора и аксесоари на неговите Пазари. В тях цветната градация на тоновете е ярка и завладяваща.

В показаните в галерия “Българи” творби, едни от най-добрите за зрелия период на художника от края на 30-те до началото на 40-те години на ХХ век, и въобще за пейзажния и битов жанр у нас, в гъвкавата линия на силуетите и вибриращите цветни петна, характерни за декоративната интерпретация на българския вариант на сецесиона, се чувстват все още и така привлекателните отгласи на късния символизъм. Като прибавим към това и романтично-лиричното интерпретиране на сюжетите от бита, своеобразния пантеизъм в природните му пейзажи и като напомним, че в експозицията са включени емблематични за художника картини от цикъла Пазари, Вършитба, Село Добринище, можем да твърдим, че Галерия “Българи” ще поднесе едно приятно преживяване на любителите на майсторите на българската живопис от първата половина на ХХ век, сред които Георги Железаров, макар и посмъртно, все по-осезателно се вписва. А може би именно това е и посланието на Мълчаливеца в живота след смъртта.

Проф. Аксиния Джурова

05.02.2007г Самоков