“Пробуждане” - Румен Скорчев | галерия БЪЛГАРИ
Пробуждане,Румен Скорчев
769
post-template-default,single,single-post,postid-769,single-format-standard,qode-quick-links-1.0,ajax_fade,page_not_loaded,,qode-title-hidden,qode_grid_1300,footer_responsive_adv,hide_top_bar_on_mobile_header,qode-content-sidebar-responsive,qode-theme-ver-11.0,qode-theme-bridge,wpb-js-composer js-comp-ver-5.1.1,vc_responsive

“Пробуждане” – Румен Скорчев

Галерия “Българи” е избрала за поредната си изложба 40 графики на Румен Скорчев от 70-те години на XX век. В случая надали изборът на график и подборът е само във връзка с целите, които преследва галерията да покаже големите имена на българското изкуство, които след младежката изложба (1961 г.) бързо се превърнаха в живи класици. Самият Румен Скорчев се появява на художествената сцена не със своите връстници. Редица житейски причини обуславят неговото задържане и го изхвърлят на сцената, когато там вече са се изявили добри, много силни и амбициозни художници и графици. И въпреки това една негова графика, и то от най-ранните – “Разсъмване” (1970 г.) става симптоматична за графичното изкуство в началото на 70-те години. Тя представлява един мощен по своя обем и силует петел, който поражда до ден днешен асоциации сред колегите и критиците на изкуството с “пробуждането”.

Пробуждане от какво? Възможно е това да означава откъсване от декоративно-графичните принципи дълго владеещи българската гравюра на дърво, на които се опираха едни от най-добрите майстори у нас като Васил Захариев, Пенчо Георгиев, Димитър Драганов, Тодор Герасимов, Веселин Стайков, Преслав Кършовски, Наум Хаджимладенов, Зафир Йончев, Златка дъбова и др. Част от тях използваха като стилистика и композиционни похвати постиженията на сецесиона и експресионизма.

Пробуждане за какво? Неговият “Петел” носеше усложнен асоциативно-метафоричен изказ, включваше разновременни и разнопространствени сюжети и събития, предлагаше многопластов прочит и завидна технологична култура. Той се превърна в емблема на “пробуждането” на цяло поколение български графици, които се вписаха бързо в силната конкурентна международна среда, сред които Р. Скорчев бе лидер, получил още през 1970 г. златния медал във Флоренция на Второто международно биенале на графиката. Но тук трябва да подчертаем и още нещо. Макар и появил се по-късно той, заедно с редица други графици, между които Любен Диманов, Петър Чучелев, Михаил Петков успяха да създадат усещането за различност при интерпретирането на повтарящата се тематичност. За тях и особено за Р. Скорчев, умението да не се подадат на функционализма и робуването на модерността ги предпази от скепсиса и шаблона на Държавната комисия, тогава заместваща вкусовите правила на пазара. За Румен Скорчев бе характерно и още нещо. Той увличаше останалите с амбицията си да пробва почти всички разновидности на гравюрата които, както бе отбелязано още тогава, му се отдаваха със завидна артистична лекота. Въпреки това любима негова техника остана офорта и сухата игла. И показаните в изложбата гравюри – офорти в комбинация с акватинта и мецотинта, както и колографията, разкриват най-пълно белезите на неговия стил.

В гравюрите на Румен Скорчев композициите са пространствено наситени с мрак и светлина, с борбата на доброто и злото, видяни в този вид някъде в ранното детство и по-късно превърнали се в своеобразна метафора на драматичните събития, белязали началото на жизнения му път. Не случайно извисяващите се структурни построения в графиките му наподобяват пропадания в бездната или извисяване към съвършенството. На места тези композиции напомнят полета на стреловидните арки в “пламтящата” готика.

Една от тях “Светлина” (в чест на Коперник – офорт с акватинта) от 1971 г. (включена в изложбата) показва умението му чрез контраста на плътно наситеното петно, асоциращо се със средновековието и заемащо две трети от гравюрата да внуши още по-силно светлинния пробив, символизиращ откритието на учения. В тази гравюра се проявява и неговата специфична нова изразност – умението му да борави с едрите планове, без да пренебрегва детайла, към който той е силно привързан. При Р. Скорчев привързаността към разработване на детайла се дължи не само на факта, че така той дава фантазия на своята виртуозна рисунка, но и на това че детайлът конкретизира посланието на метафората, заложена в конкретния сюжет. И още нещо – тази гравюра разкрива поетичната душевност на художника, без която той не би могъл с такава ужасяваща премереност да използва цвета. Неговата характерна дискретна тонална гама не е случайна. Тя не отвлича детайлния прочит, чрез който графикът разчита да привлече вниманието на зрителя. Затова една от най-характерните черти в графиката на Румен Скорчев през седемдесетте години на ХХ век е усещането за камерност, за уют и това е тази различност, тази поетичност, с която Румен Скорчев се наложи у нас и завладя световните форуми.

Точно този свят и това ярко начало на най-изявения и международно наложил се български график Румен Скорчев е показано в графиките на Галерия “Българи”.

Проф. Аксиния Джурова

4.03.2006 г.