“Палимпсести” - Свилен Блажев и Станислав Памукчиев | галерия БЪЛГАРИ
752
post-template-default,single,single-post,postid-752,single-format-standard,qode-quick-links-1.0,ajax_fade,page_not_loaded,,qode-title-hidden,qode_grid_1300,footer_responsive_adv,hide_top_bar_on_mobile_header,qode-content-sidebar-responsive,qode-theme-ver-11.0,qode-theme-bridge,wpb-js-composer js-comp-ver-5.1.1,vc_responsive

“Палимпсести” – Свилен Блажев и Станислав Памукчиев

Преди Великден галерия “Българи” открива изложба на двама от най-известните български художници ­– Свилен Блажев и Станислав Памукчиев, които по различен начин се опитват да проникнат в посланието на натрупаните културни пластове от миналото.

При Станислав Памукчиев този прочит е осъществен чрез абстрактни структури, включили елементи от не напълно разгаданото най-ранното клиновидно писмо. Живописната материя е изградена в типичната за него технология, която включва продължителна работа върху пластичната повърхност, създадена с използване на въглен и сажди, или чрез натрупване, изчегъртване, измиване, опушване и обгаряне. Дългият процес на изграждане на ахроматичните, достигащи до минимализъм произведения на Станислав Памукчиев напомня подготовката на средновековния писач пренасящ Словото на Бога в неговия дом – книгата, този за когото актът на преписване е бил своеобразна аскеза. Това подобно вглъбяване в творческия акт е довело до постигането на живописен еквивалент на необходимия мистицизъм, чрез който художникът търси отговора как се е създал нашият свят и кой е подредил хаоса в порядък.

Съвършено по друг начин подхожда към вълнуващите го подобни онтологични въпроси Свилен Блажев. Опирайки се на ритуала, т.е. на подредения вече от човека свят, той съчетава земния с божествен порядък, умело боравейки с културните пластове и улавяйки техния глас. Именно затова неговите платна създават усещането за особен вид хармония, дори когато в тях се третира темата за страданието и жертвата. Хармонията и спокойствието покриват драматичните сюжети, по подобие на ритуала създаден от мъдростта на вековете, при който раждането и смъртта са само част от цикличната повторяемост в живота и в природата. Свилен Блажев обаче не остава в плен само на езическото осмисляне на света. Той се опитва, и ми се струва изключително сполучливо, да прехвърли византийското послание с неговата харизматична духовност в картините си.

Именно затова той е най-яркия представител на особения вид синкретизъм постигнат между високото изкуство на християнска Византия и езическата жизненост на народите в нея. Той използва цветовата символика на иконата и фактурата на изсипаните от времето фрески, понякога поразително напомнящи земни угари или домашни черги.

И двамата художници биха могли да се определят като неомодернисти. Не пост, а именно неомодернисти, защото при тях липсва цитиране, репликиране на познати стилове и елементи от различни култури. Тяхното изкуство е доказателство затова как от контекста на естествената среда, в която те живеят, от препълнената с информация и археологически пластове земя, неминуемо след време идва и обновлението в изкуството, обновление свързано с духовно послание, превърнато в съпротива срещу опростенческите виждания за миналото и респективно за бъдещето.

В този смисъл техният прочит на миналото носи всичките белези на духовна сила, но и човешка скромност. Той няма претенциите за менторска категоричност на изводите. Той е палимпсестен, частичен, прочит на посланието от миналото, по подобие на най-ранните слоеве от старите пергаменти, които никога не се разкриват докрай пред любопитния човешки поглед, защото голямата тайна остава винаги частично разкрита, и в това е нейната магия. Този деликатен прочит е продиктуван и от разбирането на двамата художници за висшата функция на изкуството – да сублимира духовна сила, навреме да пробуди у творците рефлекса за коректив на случващото се особено в периоди на войнстващ комерсиализъм.

Проф. Аксиния Джурова
19.04.2006г