“Отвъд видимото”- париореализмът на Христо Симеонов | галерия БЪЛГАРИ
653
post-template-default,single,single-post,postid-653,single-format-standard,qode-quick-links-1.0,ajax_fade,page_not_loaded,,qode-title-hidden,qode_grid_1300,footer_responsive_adv,hide_top_bar_on_mobile_header,qode-content-sidebar-responsive,qode-theme-ver-11.0,qode-theme-bridge,wpb-js-composer js-comp-ver-5.1.1,vc_responsive

“Отвъд видимото”- париореализмът на Христо Симеонов

„Натурата и рисуването от натура за мене са края на пръчката, с която слепецът опипва земята пред себе си, за да върви напред.”

Изборът на мото издава може би най-точно твореца. Този девиз на Христо Симеонов разкрива едната страна от неговата същност. Тази, която той органично придобива още в ранно детство с приказките на баба си и с детските игри из Лозенец, в годините когато е бил краен квартал на София, с кални улици и с локви, които след дъждовете за него са блестели като безредно разхвърляни огледала и в които се е оглеждало бездънното небе, а въздуха е миришел на колендро. Песента на чучулигите и шума на класовете на класилото жито разлюлени от вятъра са били най-омайния шепот, извисяващ го към небесната висина. Тези спомени от детството от край време са вдъхновявали малките природни и градски пейзажи, няколко от които са показани тук в галерия Българи. Такива творби може да създаде само една нежна и изтънчена чувствителност, каквато и до ден днешен незнайно как е съхранена у художника.

Другата страна от същността на Христо Симеонов, свързана със „слогът между науката и изкуството”, се корени отново в чудните български приказки, разказвани от баба Ганка, майката на неговата майка. Тези приказни светове разпалват жарта в огън и оформят неговото завидно въображение. В този приказен свят, който тя рисува пред детето всичко е живо: гората говори, планината скърби, юнакът се спуска в долната земя или се издига на седмото небе и където доброто винаги побеждава злото. Тоест това са годините, в които поощряването на сензитивността на детското възприятие, с което ти се опитваш да разбереш първите загадки на вселената и космоса, остава за цял живот.

Кога чувственото възприятие на Христо Симеонов се трансформира в логическо въображение, е трудно да се каже, как съвместява свръхсетивност и нежност с възприемането на вселената като свят на сфери, овали, кръгови и елиптични движения, както казва художникът, е трудно да се каже. Но названията на картините след 1976 г., като чели са дадени от физик или астрофизик, а изложбата му от 1978 г. е едно от най-големите събития в художествения ни живот. За нея Кирил Кръстев пише в списание „Изкуство” – „Христо Симеонов откри най-неочакваната и изненадваща изложба, правена някога от български художник”. Тази изложба бележи началото на създадения и кръстен от самия художник стил в нашето изкуство „Париореализъм”, по-късно подкрепен и с есе на изложбата му през 1988 г. След това есе следват още три есета, но за ритъма в природата, обединени под общото наименование „Три въображаеми писма до Стивън Хокинг”, за да се стигне до представените тук, на тази изложба първи екземпляри на току що завършената му последна книга „Екаталната квантова вселена” – алтернатива на гравитацията и опит да се опише загадъчната тъмна материя. След 1978 г. изложбите му все повече се посещаваха от физици, математици, химици, хора на точните науки, а картините му поразяваха с названията си и с невероятното, необичайното космическо визионерство.

До тази втора същност Христо Симеонов стигна, вървейки по най-трудния път за твореца – извън суетата, макар че близо 20 години бе художник в Комитета за култура. Вървейки по него художникът изследва чрез вродения си аналитизъм и самовглъбяване своето вътрешно аз и все повече ограничаваше външните си прояви. Тогава на вратата на ателието се появи провиденциалната мисъл на отец Бикиелини, който се стреми да предпази Микеланджело от повърхностното творчество и лесните пари: „Има само определен брой години, които Бог ти е дал да работиш и да се изявиш. Не ги пропилявай!”. Следвайки този девиз, за него единственият смислен път стана пътят до ателието, мястото където се разгръща неговия париореализъм – умението да виждаш отвъд видимото и да откриваш неговия живописен еквивалент. Така картините му разкриват открития от самия него безгравитонен свят, или както той се изразява, изграден „от внушения на идеи по чувствен път”. По този труден път, извървян бавно и уверено през годините, той постига свой живописен език, свой собствен стил и композиции, станали емблематични за духовността и изразността само на Христо Симеонов.

Картините, показани в Галерия Българи са едни от най-добрите. Те са прекрасни живописни видения на видимия и въображаем свят. Привличат с необичайните си композиции, изтънчен колорит, перфектна живописна техника, всичко в цяло, целящо да ни поднесе част от тайнството на природата и вселената, да ни внушат копнеж по безкрайността и срещи с братя по разум.