Непознатият Светлин | галерия БЪЛГАРИ
780
post-template-default,single,single-post,postid-780,single-format-standard,qode-quick-links-1.0,ajax_fade,page_not_loaded,,qode-title-hidden,qode_grid_1300,footer_responsive_adv,hide_top_bar_on_mobile_header,qode-content-sidebar-responsive,qode-theme-ver-11.0,qode-theme-bridge,wpb-js-composer js-comp-ver-5.1.1,vc_responsive

Непознатият Светлин

Нима е възможно?

И да и не!

Да, защото галерия „Българи“ е избрала непоказвани досега рисунки, графики и акварели на един от най – ярките представители на българското изкуство днес.

Вярна на целите, които галерията преследва – да представи поредица от изложби на поколението направило стремителен пробив през 60-те години след „Началото“ на Любен Диманов в галерия Българи са експонирани творби на Светлин Русев от 1959 до 1976г.

Защо „Непознатият Светлин“? Защото дори началните години на поколението на „сърдитите млади хора“ да не е толкова непознато, то поне не е достатъчно оценено и ситуирано във времето със приноса, който то имаше за оформянето на разноликия облик на българското изкуство в следващите години. Това бе поколението, което осъществи приемствеността между най-доброто в българското и европейското изкуство между двете световни войни и разчупи стандартните представи за социалистическия реализъм превръщайки делничния сюжет в одухотворена притча. Това бе и поколението, което не допусна „забравата на битието“, не спря да се интересува от това, което става вътре в нас, не спря да изследва тайния живот на чувствата, с една дума избегна фалшивата патетика за сметка на живота с цялата негова сложна ценностна и йерархична система, над която в крайна сметка се извисява неповторимата и незаменима личност на индивида.

И времето показва, че това поколение успешно е работило за запазване на европейската хуманност дори, когато тя се крепи единствено на сковаващата самотност.

Защо Да и Не!

Защото още в най-ранните рисунки представени в изложбата 1959 г – лицето на работника, набраздено от преживяното излъчва особена озареност, която идва от осъзнатост на мисията и от вяра в създанието. Защото още в тези ранни рисунки прозира убеденост в изграждането и сръчност в собствения почерк, т. е. в тези непознати рисунки личат белезите на Светлиновия стил.

В какво се изразява той?

В намирането още в 60-те години на характерния за него типаж. В образа на майката това се постига чрез опрощаващия упрек в очите й, напомняща харизматичното обаяние на православните икони. Така той я издига до най – висша степен на човешкото мироздание.

В Актовете това е постигнато чрез последователността, с която той избягва антиестетичното и бруталното в голотата, превръщайки я в обект на нежност и красота близка до Ренесанса и до забравеното, от Едварт Климт насам, състояние на нега.

В портретите този негов стил се проявява в афинитета му към драматичното и съдбовното в човешката душевност довела до чисто Светлиновото състояние на сгъстена самота.

В стила това се постига чрез характерната за него пестеливост на изразни средства, на доминирането на белотата – на листа или на цвета, еквивалентна на тишината, която се излъчва от творбите му, чрез изразителната рисунка, и пластичност на формите.

В изложбата тези характерни белези на стила са представени особено силно в серията гравюри правени в болничната стая /1974г/ превърната от художника в оазис на съзерцание и самовглабеност. А няколкото монотипии разкриват, че Светлин е успял да види и пресъздаде цвета на времето отъждествен с този, който покрива с патина старите фрезки.

Изложбата „Непознатия Светлин“ включваща над 30 графики, рисунки и акварели от 1959г – 1976г показана в Галерия „Българи“ разкрива художника като един от най-големите майстори на психологизирания портрет и Акта у нас, изработил своя собствен стил още в най – ранните десетилетия на творческия си път.

Аксиния Джурова

13.12.2005г