“Началото” - Любен Диманов | галерия БЪЛГАРИ
795
post-template-default,single,single-post,postid-795,single-format-standard,qode-quick-links-1.0,ajax_fade,page_not_loaded,,qode-title-hidden,qode_grid_1300,footer_responsive_adv,hide_top_bar_on_mobile_header,qode-content-sidebar-responsive,qode-theme-ver-11.0,qode-theme-bridge,wpb-js-composer js-comp-ver-5.1.1,vc_responsive

“Началото” – Любен Диманов

Началото на Любен Диманов, показано в  над 30 графики (1963 – 1967 г.) в галерия “Българи” съвпада с ускореното овладяване на модерните графични техники през 60-те и началото на 70-те години и трудното откъсване на този жанр от традицията на възрожденската гравюра. В този най-силен период, в който българската графика излиза чрез индивидуални и групови участия в почти всички големи световни форуми на Любен Диманов се пада водещо място. Той се налага бързо с изключително силния си собствен прочит на времето и събитията в него, умело владеене на литографията и сухата игла, монументално усещане на формата и едновременно с това усет към детайла. В ранните му работи своеобразното излизане от тематичната детерминираност се проявява чрез елементите на подтекста в третиране на сюжета и асоциативно-метафоричното мислене на чието направление в следващото столетие той ще е сред фаворитите заедно с Румен Скорчев, Петър Чуклев, Стоимен Стоилов, Стоян Цанев и Иван Нинов.

Така Любен Диманов чрез ранните си графични листи, макар и да бе органична част от духовното послание на своето поколение и част от тези, които идваха след него, постигна чрез изчистената линия и обобщената форма предаваща особена монументалност на графиките си и загатнатия детайл, това усещане за различност, което е в началото на всеки белязан със свой изказ творчески път.

Началото на Любен Диманов е свързано и с утвърждаването му в графичния живот на страната през 60-те години, нещо което той не допусна да се разруши в дългите му години на живот в Париж. С гостуващите изложби, той ни показа, че е отново сред тези модерни графици у нас и в Европа, които навреме осъзнаха необходимостта от  разширяване на изразните средства на графиката извън пластичните и технологични похвати на чистата гравюра. Така чрез неконвенционални подходи взети от други жанрове и технологии той участва активно в процеса на осъвременяване на графичното изкуство и размиване на неговите жанрови граници. Няколкото показани гравюри след 2000 г. показват диапазона на развитието му за четиридесет години, диапазон обхващащ период между силното начало и безспорното му налагане сред най-добрите графици на нашето време.