“Мистичният експресионизъм” - Анастас Константинов | галерия БЪЛГАРИ
677
post-template-default,single,single-post,postid-677,single-format-standard,qode-quick-links-1.0,ajax_fade,page_not_loaded,,qode-title-hidden,qode_grid_1300,footer_responsive_adv,hide_top_bar_on_mobile_header,qode-content-sidebar-responsive,qode-theme-ver-11.0,qode-theme-bridge,wpb-js-composer js-comp-ver-5.1.1,vc_responsive

“Мистичният експресионизъм” – Анастас Константинов

Още с първите си картини, в началото на 80-те години на ХХ век, Анастас Константинов заяви тематичната си насоченост – екзистенциалните проблеми на търсещия смисъла на живота човек, на неговия опит да даде и той своя прочит на дилемата материя и дух, добро и зло, истина и неистина. Пътят в тази насока бе толкова целенасочен, че всяка негова картина прибавяше поредния камък в безкрайния вървеж към търсенето на отговора. В тази насока житейските му перипетии и установяването му още в детска възраст в изградения върху няколко културни пласта Пловдив с неговия артистичен дух, със силната живописна школа и личности, макар и на моменти не особено сговорчиви, определено благоприятстваха оформянето му. Силният му стремеж да е част от художествената аура на “пловдивските майни”, всички те по своему артистични, епикурейци, индивидуалисти и бохеми и да е различен, но не по-малко ярък от тях, както и културните послания на стария град с неговата особена духовна аура, ще сложат отпечатък върху изкуството му от първите стъпки до днес. Така Анастас Константинов успява от рано да избере от богатата традиция на града тези културни архетипове, чрез които той осмисля собствената си житейска съдба – страхове, радости и да ги овладее пластично в една отначало тънка живопис, по-късно стигнала до екзалтираното избухване на плътните и чисти по стойност цветове и драстични съчетания, напомнящи едновременно западноевропейските експресионисти и фовисти.

Картините му определено не са от тези, които ще закачиш в къщата си, за да им се наслаждаваш в минутите на спокойствие. Точно обратното. Провокативни като послание те прехвърлят мост между библейската притча и съвременния, изпълнен с опасности и драматизъм свят, чрез типична за него екстазна интуиция към митологичното, към това, което ежедневно губим и без което все още за щастие не можем. Тези характерни за художника пластични аналогии са пресъздадени с необикновена фантазна измислица, която съществува само в детското въображение и в лудостта на зрелия творец. В действителност картините му носят особено тревожни есхатологични предчувствия. Те са зов към тези у които все още е жива историческата памет, която той съзнателно провокира чрез символни знаци, които често, въпреки бягството на Анастас Константинов от конкретни препратки към реалния свят еднодневка, в който живеем, предизвикват подобни паралели.

Тези негови предчувствия, облечени в архетипни символи, се появяват още в ранните рисунки, акварели и картини, за да наситят пространството на всички следващи, не случайно, с постоянно повтарящи се мотиви като този: на дублирания чрез плътната сянка, оставена на земята човек; на разперения жест, напомнящ Разпятието; на оголената паст на рибата (Христовия символ) със зъби на трион. И тук съвсем не става въпрос за сомнамбулни видения, каквито асоциации могат да предизвикат на пръв поглед картините му. Тяхната тревожност, мистичност и пластическа визия, с която се интерпретират познатите библейски притчи отправят и към експресионизма на Едуард Мунк и към фовизма на Жорж Руо. За това спомага и характерният за него колорит – интензивен с дисонантни съчетания на цветовете и изграждане на формите и обемите чрез деформация на фигурите и пространството. Не случайно преплитането в картините му на алегоричност, метафоричност, мистичност и фриволност, с които борави художникът, придават особена интерпретация на религиозното послание в част от творбите му, определена от чуждата критика едновременно като духовно и еротизирано (Фред Еверт), и бих добавила тук – на моменти действащо като сюрреалистичен шок. Имам предвид “неистовата експресия” в образите на неговите светци – Учителят, св. Мина, св. Николай Чудотворец и св. Георги, която ги превръща в истинска модерна икона.

Изложбата на Анастас Константинов в Галерия “Българи”, макар и да включва картини предимно от последните години, всъщност разкрива пътя на художника още от неговото начало, отправя към цикъла рисунки, правени между 1984-1986 г., третиращи темата за смисъла на битието. Към този ранен период са част от мотивите, които се появяват периодически в картините му. Сред тях са колелото, олицетворяващо преходността на понятието “горе-долу” в живота; закрепената на празната стена стълба, водеща до нищото (основен мотив в изложбата от 1986-1987 г., която бе и една от първите изложби-инсталации в България); рибите – символът на Божия син, пренесен в жертва за спасението на човешкия род, появили се като основен елемент в цикъла от 33 картини (1988-1999); триъгълникът (символът на Триединство) с всевиждащото око на твореца; свещите, огряващи надеждите за спасение на вярващите; Голготският кръст, предопределен за всеки човек и др.

Така например, една от основните му картини от изложбата Началото,посветена на библейската притча за създаването на човека предлага необичайна иконография – болезненото откъсване на Сина от утробата на Бога, за да бъде пренесен в жертва. В Корени и възторзи преплитането на окото на всевиждащия Бог с рибата, включването на лозата, грапавата повърхност на кората на маслиновото дърво и художествената палитра напомнят за божественото съзидание, за забравено послание. В Синьо-зелен джаз, една от най-силните картини в изложбата (заедно с Фокси джаз, Жълт джаз, Оранжев джаз), Тръбящият ангел от Страшния съд напомня за завръщането на душата при Второто пришествие.

Цикълът Егейски видения включва няколко картини от Цикладските острови, продължаващи Орфическите мистерии от 2003 г., които предлагат силна пластична визия на гръцката праистория (остров Самос и Парос); на Хипократ чрез цветето (остров Кос); на Патмос – острова на Йоан Богослов, автор на Апокалипсиса (чрез Пеперудата като символ на Възкресението); на Лерос – чрез рибата и ябълката.
В изложбата са включени и част от любимите картини на художника на тема Шамани, този път изчистени до минимализъм, изградени върху белия фон на платното, с няколко замаха на четката. А в Звезден тракийски цар (живопис и пластика) и в серията пластики – Сънят на виолетовия оракул, Наследството на плодовете, Пеперудата, Отвори бъдещето е постигнат своеобразен синтез между езически вярвания и християнство, като съставна част от характера на българската духовност.

Изложбата на Анастас Константинов в Галерия “Българи” е провокативна като замисъл и реализация. Тя е изпълнена в плътна, богата и сочна живописна пластика, подобаваща на идващия след голямото поколение пловдивски художници творец, който с откровена отдаденост, страст и екстравагантност, зае своето място в съвременното българско изкуство – спорно и безспорно.

Аксиния Джурова
13 февруари 2009 г.