02 юни “Излизане от лабиринта” – Лили Кючукова и Ален Роа

Ще ни помогне ли изкуството да излезем от обърканото съвремие?
Жената или красотата ще спасят отново света?
Французинът Ален Роа и пловдивчанката Лили Кючукова показват една необичайна изложба в Галерия „Българи”.

Ефирните пластики на Ален Роа са провокирани от едни от най-привлекателните сюжети в историята на изкуството – митът за дъщерята на критския цар Минос– Ариадна, внучката на Хелиос, спасителката на заключения от Минотавъра в лабиринта на остров Крит Тезей. Тази, която спасява любимия си чрез нишките от разплитащото се в лабиринтите на пещерата кълбо. От сцените по античните вази и релефите на римските саркофази и помпейските фрески, през платната на Тициан, Тинторето и Гуидо Рени, европейската драматургия на Лопе де Вега, оперите на Монтеверди до Рихард Щраус, митът за Ариадна продължава да вълнува хората на изкуството. Не е случайно и извеждането отново на тази тема в пластиките на Ален Роа. Необичайно крехки като пластики, изградени върху ефирни, излизащи като от лабиринта нишки, пластиките му завършват с образа на Ариадна, изграден с познатото ни вече умение на Ален Роа да въздейства чрез детайла. Направени в класическата восъчна техника на отливане, те предлагат единственото възможно решение и послание на скулптура към всички нас.
Лили Кючукова е както обикновено нежна, лирична и женствена и  бих добавила, зашеметяващо освободена този път със своите „Витрини” от Амстердам и „тоалети” на жени, връщайки ни в последните десетилетия на ХІХ в. и началото на ХХ-ия век, в който художниците преиздаваха жената с цялата си любов и възхищение от нея, преди тя да се впусне в безсмислената авантюра на еманципацията и феминизацията.
Не знам кой е по-френски художник от двамата и кой на кого е повлиял, струва ми се обаче че само в остатъците от пловдивската бохема и атмосфера на Стария Пловдив все още може да просъществува една подобна комбинация от творци, запазили и усета към живота, и преклонението пред красотата и спомена за състоянието на нега и блаженство, останали като наследство от салонната култура на Европа, въпреки лабиринта, в който сме попаднали и в който се надяваме отново да се появи Ариадна с кълбото с нейната страстна, невиртуална любов.
Три папки от ръчно изработена хартия, върху която акварелните ескизи на Лили Кючукова са вдъхновили поетичното умение на Ален Роа, показани в изложбата, дават може би най-точното обяснение за излизането от лабиринта. В какво се състои то всеки посетител на изложбата е оставен сам да намери отговор и спасение, своята нишка на Ариадна.
Аксиния Джурова