„Завръщане към битието”- Христо Нейков | галерия БЪЛГАРИ
717
post-template-default,single,single-post,postid-717,single-format-standard,qode-quick-links-1.0,ajax_fade,page_not_loaded,,qode-title-hidden,qode_grid_1300,footer_responsive_adv,hide_top_bar_on_mobile_header,qode-content-sidebar-responsive,qode-theme-ver-11.0,qode-theme-bridge,wpb-js-composer js-comp-ver-5.1.1,vc_responsive

„Завръщане към битието”- Христо Нейков

Чрез подбраните седемнадесет пастели, акварели, рисунки с туш и монотипии на големия рисувач на отминалото столетие Христо Нейков, галерия “Българи” се опитва да покаже света на един от най-добрите ученици на Илия Бешков и потомък на видна фамилия от същото столетие, дала плеяда от интелектуалци и художници – известният софийски адвокат Нейко Нейков, Маестрото на българската живопис Дечко Узунов, рафинираният естет Атанас Нейков и жизненият, изпълнен с чувство за хумор, с природна и придобита образованост Христо Нейков.
Седемнадесетте рисунки, между които и няколко цветни монотипии, са от графичните листи, които не винаги са показвани в изложби, а и когато са ги включвали, те са били по-скоро съпътстващи литографските серии на революционна тема или езически и кукерски празници.

С тази извадка от голямото наследство, което Христо Нейков остави след близо половинвековно творчество, галерия “Българи” анонсира подготвящата се през 2008 г. изложба на Шипка 6, която ще представи развитието през годините на Ичо, както всички го наричахме и на неговата спътница в живота и изкуството – Златка Дъбова. В експозицията на галерия “Българи” са показани рисунки от серията Плас Пигал, Монмартр, Сен Дени, Контаври, Актове. В тях владеенето до виртуозност на рисунъка не е непознато за почитателите на изкуството, няма да ги учуди вероятно живописната експресия на неговите монотипии. Това което е вече необичайно за нас, е светът и животът, които тези рисунки излъчват. Макар че това бе нашата реалност и то в недалечното минало. А именно усещането за загуба на тайния живот на чувствата, на силата на митовете, дошли от дълбините на времето, на яснотата в основните категории на човешкото битие, свързани с осмислянето на истината, с разграничаването на доброто и злото.

В тези седемнадесет рисунки се усеща привързаност към живота, към неговото истинско битие и природен свят, преди да се е налагало той да бъде спасяван от природозащитници. Тази изложба звучи като предупреждение от забравата на битието и света на живота, този който можеш да усетиш със сетивата си, да докоснеш с пръстите и от досега до предмета и плътта да откриеш нещо, което се е таило вътре в теб като непознато. Това е свят, в който чрез овладяването на непознатостта се постигаше познание, свят преди изчезването на хуманността, преди девалвацията на етическите и морални ценности и същинския смисъл на думите, преди обезценяването на родината, преди народът да се е превърнал в етнос, преди човекът да е възприеман като индивид, преди господството на електронните технологии, т.е. преди света на бързите и прости отговори, преди светът да е станал виртуален, преди “забравата на битието” (Хайдегер).
Една подобна жизненост, подкрепена с изключителен талант, си заслужава да бъде видяна, дори като контрапункт на сегашното ни битие.

Проф. Аксиния Джурова
25 ноември 2007 г