„Животът е съновидение Морфей – или сладкият сън” - Греди Асса | галерия БЪЛГАРИ
696
post-template-default,single,single-post,postid-696,single-format-standard,qode-quick-links-1.0,ajax_fade,page_not_loaded,,qode-title-hidden,qode_grid_1300,footer_responsive_adv,hide_top_bar_on_mobile_header,qode-content-sidebar-responsive,qode-theme-ver-11.0,qode-theme-bridge,wpb-js-composer js-comp-ver-5.1.1,vc_responsive

„Животът е съновидение Морфей – или сладкият сън” – Греди Асса

Галерия “Българи” открива новия си салон със специално направени за пространството на галерията платна от Греди Асса. Едното от тях е огромен полиптих от 40 пейзажа от Вечния град. Това са уловени  в различни моменти на деня и нощта отрязъци от площади, балюстради на известни дворци, фонтани, пластини, стели, аркади на Колизея, колони от Пантеона, фасадата на любимото кафене на Фелини “Ел Греко”, Вълчицата с Ромул и Рем и т.н. Другата стена в галерията заемат три сребристи с керемидени цветни петна пейзажа от Тоскана, където дърветата приличат на обърнати слънца. Върху третата стена са мостовете на Рим, издържани в приглушената от маранята на Тибър колоритна гама, дифузна светлина и изведените чрез майсторския рисунък познати пластични композиции като ангелите от Кастело дели Анджели.

Една цяла стена е посветена на крилатия бог на съновиденията – Морфей. Този, който именно в съня на хората приема човешка форма на спящ мъж с крила (от morphé = форма). В преносния смисъл на думата Морфей означава “сладък сън”. В сегашния вихър за унификация на планетата, на “битието”, на историята, белезите на времето с неговите артефакти все повече потъват в забвение. Някогашната страст към познание, предпазваща човека от забравата на собственото му битие, е застрашена от информационното глобално пространство, в което материалните белези на времето стават приоритет на всеядния туризъм. В сънищата си все повече се стряскаме от кошмарите на деня и безумния му ритъм.

Изложбата на Греди Асса би могла да се възприеме като контрапункт на френетичния ни живот. Тя представя живописно пътуване в сладкия сън на Морфей. Този, от който художникът вади светове от отминалите пластове на времето (подобно на Марсел Пруст) и мигове от настоящето, неуловими за незрящите (като Джеймс Джойс).

Така Италия на Греди Асса, богата като България с културни пластове от преминали култури и цивилизации, е една изящна живописна пластика, варираща от лиричната абстракция до конкретния детайл, от предиханието до истинския наратив – този, който разказва за осъществения културен континуитет на Италия и безкраен дисконтинуитет на Балканите.

Дали е верен погледът на Морфей към миналото и настоящето ще се потвърди от бъдните дни, макар че аз лично смятам, че именно сега този “сладък сън”, това опиянение, постигнато от съхранилия живата ни сетивност художник, ни е нужно много повече. Неслучайно в една картина на френския живописец Пиер Нарцис Херен (1774-1833) Морфей е изобразен с Ирида – богинята на слънчевата дъга – тази, която се е смятала за пратеница на Бога, т.е. на възвишеното. И този поглед на Греди Асса към Италия, този “сладък сън” и неговото възвишено послание, дори като съновидение, си заслужава да се види именно днес.

Проф. Аксиния Джурова