“Живописните блянове” - Иван Матеев | галерия БЪЛГАРИ
762
post-template-default,single,single-post,postid-762,single-format-standard,qode-quick-links-1.0,ajax_fade,page_not_loaded,,qode-title-hidden,qode_grid_1300,footer_responsive_adv,hide_top_bar_on_mobile_header,qode-content-sidebar-responsive,qode-theme-ver-11.0,qode-theme-bridge,wpb-js-composer js-comp-ver-5.1.1,vc_responsive

“Живописните блянове” – Иван Матеев

В Галерия “Българи” на 14 февруари 2006 г. се открива изложба на художника Иван Матеев, малко познат на поколението, родено около Втората световна война и неизвестен за най-младите. Не особено популярен е той и сред колекционерите, които едва през последните години се запознаха с него чрез политиката на някои столични галерии, целящи да извадят някои от добрите художници, оказали се по стечение на обстоятелствата, извън шума на вълната.

Роден на 28 декември 1911 г. в Провадия, Иван Матеев от шестгодишна възраст свързва живота си с Варна, със София, където завършва Художествената академия през 1940 г. при проф. Борис Митов, и с Тетевен, където учителства от 1943 до 1945 г. Странна е съдбата на този художник, който е един от съучредителите на Съюза на българските художници и председател на Стопанския съвет към него до 1956 г., до неговото изключване от Съюза, в резултат на противоречия с критериите на журито за изложбите. Три години (1956-1959) работи като художник на Централния дом на Народната армия, след което се издържа като дава уроци по рисуване.

През целия си живот е правил само две изложби във Варна (1942) и в София (1969).

На откриването на Софийската изложба в Салона на ул. Гурко 1, Георги Павлов – Павлето казва следното:

“Скромността, а може би и неудачните ходове в живота на Иван Матеев, не го е поставила още там за където го води естествено неговият изстрадан път на художник… Маслените пастели, показани в тази изложба, дават представа за тематичния избор на художника – Созопол, Несебър, Балчик, Мелник, рибари, вълни, море, небе, бряг. Това са пластични видения… създадени на един дъх, видени с жар, с импулс на лудо влюбен… екзалтиран романтик, опиянен от ча ра на природата.”

Изложбата от двадесет маслени платна на Иван Матеев, показана в галерия “Българи”, обхваща подбрани творби от целия му творчески път – от 1941 г., непосредствено след завършване на Академията, до неговата смърт през 1982 г. Чрез тези картини може да се проследи и развитието на българската пейзажна живопис и то това направление, което остава вярно до края на 40-те години на пленерния постимпресионистичен пейзаж в духа на Атанас Михов, и което между петдесетте и осемдесетте години на XX век изпробва на стилово и композиционно ниво експериментите на парижката школа между двете световни войни. Така без да предлага голямо разнообразие по отношение на избора на теми (като изключим двата решени в различна стилистика индустриални пейзажи) Иван Матеев показва своята привързаност към морската тематика и рибарския живот с рафинирана тоналност в едни от картините и в други – с необуздано съчетание на цветовете в духа на фовистите. Така от картините му, представени в 1969 г., наречени “картини-слънца” от Павлето, до последните морски залези, обгърнати във виолетови сияния, художникът остава последователен на своето верую: човешкият идеал към възвишеното, надмогнал животинския инстинкт, и на девиза си: “Обичам. защото не мога да мразя”.

С тази изложба, посветена на 90 години от рождението на Иван Матеев, галерия “Българи” цели да извади на художествената сцена един изтънчен маринист, който наравно с Александър Мутафов, Марио Жеков, Атанас Михов, Христо Каварналиев, разширява представите за българските художници, трайно свързали изкуството си с морето и природата.

Проф. Аксиния Джурова

11.02.2006г