Двама от света на надеждата - Стефан Чурчулиев и Георги Маринов | галерия БЪЛГАРИ
843
post-template-default,single,single-post,postid-843,single-format-standard,qode-quick-links-1.0,ajax_fade,page_not_loaded,,qode-title-hidden,qode_grid_1300,footer_responsive_adv,hide_top_bar_on_mobile_header,qode-content-sidebar-responsive,qode-theme-ver-11.0,qode-theme-bridge,wpb-js-composer js-comp-ver-5.1.1,vc_responsive

Двама от света на надеждата – Стефан Чурчулиев и Георги Маринов

Да представяш двама автори – различни като чувствителност и стилистика, е колкото трудно, толкова и интересно като професионално предизвикателство. За Стефан Чурчулиев вече съм писал. Познати са ми и сюжетните предпочитания, и поетичната меланхоличност. Живописта на Георги Маринов и по-специално тази със серията морски пейзажи и концептуалната колона “Вярата”, в определен смисъл ме изненада. И, ако има нещо общо, което е събрало двамата автори, това е морето. Но, докато при Стефан е част от една красива емоционална ретроносталгичност, при Георги сюжетната характеристика носи стремежа за една духовно преживяна природа.
Стилно определена и пластически изискана, живописта на Стефан Чурчулиев, като че ли идва от света на сънищата и мечтите, като някакъв безмълвен вик срещу шума и суетата на едно болно време. Колоната “Вярата” на Георги Маринов минава през сюжетната определеност на цикъла “Царево”, за да стигне до иконописната святост на Богородица чрез едно пластическо възпитание, преминало през уроците на скулптурата. Времето наистина е болно, хаосът и суетата изпълват пространството с тревожно напрежение. Двама чувствителни живописци ни предлагат не бягство от времето, а спасение в пътя към неговите красиви и духовно извисени пластически послания. Да им се доверим! От света на изкуството истинският художник говори с езика на човешката Вяра.

Има ли Вяра, ще има и Надежда!

Светлин Русев
4 август 2013