“Великден е” - Надежда Кутева | галерия БЪЛГАРИ
635
post-template-default,single,single-post,postid-635,single-format-standard,qode-quick-links-1.0,ajax_fade,page_not_loaded,,qode-title-hidden,qode_grid_1300,footer_responsive_adv,hide_top_bar_on_mobile_header,qode-content-sidebar-responsive,qode-theme-ver-11.0,qode-theme-bridge,wpb-js-composer js-comp-ver-5.1.1,vc_responsive

“Великден е” – Надежда Кутева

Изкуството на Надежда Кутева е образец за постоянство в търсенето на собствен художествен стил. Упорито и настойчиво, извън модерните тенденции на времето, но съвременна по своему, художничката успя да намери пластичен еквивалент на ритъма на българското хоро, кукерските игри и празничните ритуали. Подчертавам празнични, защото Надежда Кутева не се поддаде на преживените през годините катаклизми, на песимистични настроения, нито на нихилизма.
Закърмена с любов към културните традиции, наслоени по нашите земи и особено към наследството на фолклора и неговата битова обредност, тя създава своите живи, ярки като колорит и ритмични като народната песен платна. В предишните си платна тя не подминава и наследството на траките, завладяна от стъписващия със своето съвършенство ритъм в гробницата при село Свещари, като прехвърля мост между вътрешната увереност на кариатидите в нея и мащабните женски фигури на селски девойки.

В изложбата Великден е в Галерия “Българи” художничката се е вдъхновила от несебърските и софийски църкви и градини на двореца в Балчик. Ако в предишните творби вибриращите в контраста цветни петна бяха основният пластичен похват на Надежда Кутева, сега те се долавят в цветните картини от Балчик, докато в цикъла с притихналите безлюдни църковни интериори, чакащи своите вярващи преди Великдена, художничката се е разкрила в една нова светлина – тази на монохромната деликатно преливаща тон в тон цветова гама, най-точно предразполагаща към размисъл: равносметка, причестяване и възвисяване преди Великден. Не случайно избраните интериори, откъси от стенописи и персонажи са свързани с темата на Всеопрощаването и Любовта.
На фона на тази светла и празнична живопис, природните отрязъци от парка – резерват в Балчик, със своята опияняваща цветност, действат като контрапункт, като един паралелен свят, който съществува извън нашето ежедневие и като зов към всички нас да не го забравяме, докато той не ни се е изплъзнал безвъзвратно и докато все още не сме изгубили докрай сетивата си за него.
С изложбата си в Галерия “Българи” Надежда Кутева утвърждава за пореден път своята позиция в българското изкуство, отвоювана чрез последователност и чисто нейна борбеност – позиция, трайно свързана с българската традиция, с нейните християнски празници и обредност.

Аксиния Джурова